Малко уют с нотки на романтика

Никога не съм харесвала бечовите жилища, може би ми напомнят началото на моя семеен живот преди 28 г със първия ми съпруг, когато като студенти по ред обстоятелства се наложи да живеем в една подземна стаичка за няколко месеца в къща близо до х.Хемус. Липсата на светлина е може би най подтискащото ме нещо. Аз рядко пускам щорите в къщи, дори и нощем. Обичам през прозореца да наблюдавм сиянието на луната на тъмния небесен фон и да усещам леко процеждащата се светлина на уличните лампи през прозореца.
За това, когато Вилфрид след изнасянето ни от дома ни в Германия нае това подземно жилище, много се разочаровах . Но когато видях в какво мизерно състояние е оставено след предишните наематели, ми се доплака. За съпруга ми жилището нямаше особена важност - покрив, под който  като се прибере след работа  да се нахрани, да почете малко книга и да си легне. Той прекарва всъщност тук много малко часове, като по-голямата част от тях , в сън. За мен обаче домът, макар и временен, е мястото, където трябва да се чувствам добре, да ми е уютно, удобно и красиво. И се зарекох, че ще вложа сили за да го освежа поне малко с това, на което съм способна - да шия.
След нанасянето на съпруга ми в него прекарах точно 4 часа тук и се качих на самолета за България , поради това преобразяването не се случи миналата година. Но тръгвайки насам в началото на месеца, първото което сложих в колата, бе шевната машина и шивашките такъми. Разбира се и няколко плата.
Най- окаяно изглеждаше кухненското ъгълче, което седеше в ъгъла с прокъсани и увиснали възглавници, като на места се виждаше пожълтелия с годините дунапрен.

Дълго умувах на какъв десен да се спра, докато не закупих шифонените роло- перденца ,които замениха найлоновите чувал за боклук, които Вилфрид си бе залепил на прозорците.



 Воала е в  цвят екрю с щампа на кленови листа в малко по плътен вътък. Закупих и подобна в екрю с перлен нюанс мушама за масата с щампа изобразяваща рози. Тогава взех и решението- ще използвам едно хасе за чаршафи с щампа на рози в преобладаващо синьо и тук-таме розово.
Речено- сторено. И се започна...

Ъгълчето е вече пременено



на ред са възглавницците, но тъй като ги бродирам, ще отнеме още време, докато са готови.




И така... ъгълчето си има вече нова цветна рокличка, скоро ще са готови и възглавничките. Следващия път като си дойда, искам да направя  постелка на градинската пейка, която Вилфрид е вкарал в къщата и заедно с градинската маса  са обрзували неговото импровизирано бюро . Но ще трябва да закупя дунапрен и от същото хасе в България, както и ципова лента, тук цените са космически! 

Пожелавам ви спокойна нощ!

Ваша Дива

Коментари

  1. Адашче,каквото и да мине през ръцете ти,става прекрасно!Ти си удивителна наистина...

    ОтговорИзтриване
  2. Много красиво и много уютно !Вълшебница !Поздрави и аплодисменти!

    ОтговорИзтриване
  3. Ха ха , има си хас ти да не сътвориш красота до каквото се докоснеш ... Хич не се и учудвам ,че си се хванала да преобразяваш мястото , макар и то да е временно !
    И , разбира се - прекрасно е ! И романтично :))))

    ОтговорИзтриване
  4. Нямам думи!Във възторг съм! Това е и моята същност!За това,толкова те харесах още в началото! Чакам да се прибереш,за да се видим! До тогава,Целувки Ида!

    ОтговорИзтриване
  5. Ех, Юле...Ще ми се да имах вълшебна пръчица, да замахна.... и, хоп!:)
    Нина, благодаря ти и аз се надявам да се видим скоро! :)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Да си направим книга сами

Как да си направим водна каскада?

Една картина от плат