Христос возкресе!


Отново е Великден. Отново ще почетем и този празник боядисали и напълнили кошнички,фруктиери или други съдчета с яйца. Ще сме използвали различни методи, похвати и видове боя. Ще се чукнем с яйчицата с любими и близки хора, ще дадем яйце на съседа, приятеля. роднината, любимия човек. Ще похапнем козунак - купен или собственоръчно направен. Денят постепенно ще превали...ще дойде вечерта, ще си легнем и...заспим. Всичко ще се повтори почти както миналата година или - по миналата. И все пак ще има разлика, макар и невидима. Това ще сме ние самите. Разстоянието, което сме изминали в нашето духовно израстване. Познанията, които сме получили, хората, с които сме се обогатили и срещнали, обичта, която сме дали и получили, емоциите, които сме изживяли. Може и да не ви се вярва, за вас може и да не е така. Но с мен е. Факт е, че не ми се пише често, че се научих да замълча, да подмина жаплива реплика, да обичам по дълбоко и да разделям сърцето си на части, а после да ги събирам отново в цялото.
Няма да прдължавам. Всички мои истини вече са били нечии чужди такива. Всичко вече е казано. Просто ми напираше отвътре...Иска ми се да кажа нещо конкретно някому в този момент, но не мога. Не винаги всичко е възможно. За това казвам на вас- благодаря, че ви има!
Пожелавам ви спокойна нощ!

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Размисли на глас за домашното огнище

Да си направим книга сами

Как да направим сърце за подарък