Линц,Австрия- един чудесен завършек на седмицата

За поредната игра скат на приятелите на Вилфрид от детстовото, домакин бе Лотар, който живее в Линц.За това,на 01.07.2011г., г-жа Брьомер чакаше в 12 ч на обяд съпругът си - г-н Брьомер пред атомната централа в Гундреминген,от където започна пътешевствието им към Линц. Винетката за Австрия бях купила предварително, така, че не се наложи да губим време на границата. Метериологичната обастановка бе като "по вода"- валя дъжд като из ведро и имах чувството, че няма да спре никога, но вътрено знаех, че имам поредното споразумение с Господ - да имаме възможно най- доброто време , въпреки метериологичната минорна прогноза за тези 3 дни. И познайте в 16.10ч ,бяхме в Линц - 400 км от отправната точка.Ако времето бе хубаво- 3 часа щяха да са достатъчни. Щофьора бях аз,което означава- там където не е забранено и е възможно скоростта е 160 км/ч - това си е моята скорост.
С влизането в града, дъждът намаля, пред хотела се усили, но сед това, когато тръгнахме пеша да разузнаем къде е центъра, стария град и Централния площад- спря съвсем .Остана си свъсено, за това и Вилфрид носеше големия чадър, който използваше в ролята на бастунче.
Когато Лотър ни звънна,се оказа,че сме изминали едно значително разстояние от около 5-6 км и бяхме стигнали новото кметство,т.е. бяхме от нашата страна на Дунава, прекосявайки го, идваше нашата цел- старинен Линц. Е, да ама ни взеха с кола и ни закараха от другата страна на Дунава, в Музея,където отгоре има Кафе-Бар-Ресторант и много красива панорама -ето я.
А и макета на града,на фона на панорамата:


От тук снимах и нощен Линц.


И така...в разговори ,приятна атмосфера и разбира се, с приятна компания времето минава бързо и неусетно...Отмина и първия ден в Линц. На следващия ден,след закуската в хотела, отидихме до трамвайната спирка и се отправихме към стария град- цел: Мариниен дом-катедралата
А от вътре е така:

На самата спирка се мъдреше магазин,този

Това ми е любимата козметична марка и разбира се,тръгнах си с ново червило от там :).
Продължиме по Моцартщрасе,с надеждата да открия дом,в който е живял и творил Моцарт,уви!
Но кривнахме на ляво, и после пак наляво за да попаднем тук

Отново на главната и рокерското парти на Харли Дейвидсън-ите!
Съответно ,следващата изненада бе една ретро сватба:
А след малко срещнахме и нашия домкин- Лотар

Е,и аз бях заснета,на "Зеления тепих " на дебеланките

не ми обръщайте внимабие на "спихналата " физиономия- моментна е и е за снимката специално. Настроението ми бе чудесно! Снимах наляво и надясно,снимах кашпите ,висящи по лампите,площади ,кулички,картини,минувачи:





Последната снимка е с картината на български художник Илия Желев! Не ме питайте колко се пръсках от кеф по шевовете!
А тук ,отивайки към централния площад имаше фломаркт-битак с две думи,от където се сдобих с две фигурки на Буда и Ганеша-за спомен от Линц и бурен смях на мъжката половина,която се будалкаше,че Линц се намира от днес в Индия! Да се хилят ,аз си имам два прекрасни малки шедьовъра от сандалово дърво,за разумната цена от 15 Е.И един прекрасен спомен.

Така денят се изниза неусетно,групата на Шаро се събра до крак с добавка на пристигналите Герд от Баден-Баден и Зиги от Дортмунд. Време беше за вечеря,хапнахме много вкусно в еин Стек-хаус и изпратихме мъжете към апартамента да играят карти,а ние с Олга,съпругата на Лотар останахме за нашия"женски" тур из Линц.
Олга е рускиня и обича също като мен изкуството и историята,така,че ме заведе в потайните малки улички на града,където се намират болшинството антиквариати,галерии,магазини за изкуство и ръчна изработка:



На последната снимка седя аз,върху специален еко-стол.Не бе ясно дали ще се появи само стола или никой,но по неведомите пътища Господни се появихме в пакет и двамата.

А тази снимка изобразява девицте от едно моминско парти!

Не пропуснах да заснема и витрините на магазина на любимия ми ювелир Томаш Сабо,от където се сдобих с една гривна от розав планински кристал.

А на тази улица ,върху плочките на разстояния и различни езици е изписано пожеланието :"Добре дошли!" Откритието е изцяло олгино дело.
Вечерната ни обиколка завърши през търговския център Аркаден,но не за да пазаруваме ,а за да заснема кашпите с екзотични цветя :



И разбира се ,не пропуснах и ази изчистена реклама на витрина за разпродажба:

И така,в полунощ се прибрахме в апартамента на Олга с трамвая,а към 2 часа тя ме изпрати до хотела,където аз си доших бродерията с алое.
Вилфрид се прибра в ранни зори- 5.30 часа,ухилен ,доволен и разбира се с приповдигнато настроение от изпитите Н - бири и вкусните Олгини кюфтета- традиционната храна на всичките турнирни вечери- традиция от стари времена.
Към 9.30 слезнахме за закуска,небето се бе свъсило и забулило отново,и мокра пелена се стелеше над града.Ние обаче имахме късмет с времето- когато бяхме в града на разходка,бе топло.сухо,на моменти-дори слънчево.
Към 12 часа се разделихме с нaшите домакини и поехме обратно към Германия и дома. Шофьора-пак аз,този път 3.30 ч пътуване,защото ние препускахме пред дъжда,а той се носеше с нас или- след нас. Прибрахме се доволни,щастливи,заредени с нова положителна енергия и много разтоварени от чудесните емоции. Реално снимките са много по вече,ще ги кача в албум в Snimka.bg
.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Да си направим книга сами

Как да си направим водна каскада?

Една картина от плат