Из Алгой

В събота тръгнахме на поредната мини -екскурзия из Allgäu и Ammersee. Току що се прибрахме и започна поредната буря с проливен дъжд и наводни пред вратата на балкона в дневната целия мокет 1 метър в дълбочина.Добре го забелязах и взех мерки навреме иначе щях да жвакам с крака във локвата!
Но въпроса бе за нашата разходка сред зелена Германия. Бяхме решили да пренощуваме дори в някой хотел или-пансион,но уви,всичко което ни хареса бе заето...
И така... тръгнахме към 9.30 седящ на шофьорската седалка- Вилфрид. Аз зяпах в една книга за бродерии в началотоно постепенно се заинтригувах от малките красиви селца,през които преминавахме, с накацали изпъстрени саксии с петунии и герании по балкони и прозорци.



Уви,голяма част от снимките са негодни за употреба,тъй като почти всичко е снимано в движение.Но се надявам да усетите и вие атмосферата на почивка и настроението на почиващите изпълнили уличките,локалите,бирариите,магазинчетат и тротоарите.Много обичам такива местенца,защото хората са като в кошер-много и навсякъде и жужат ли жужат, отпуснати,почиващи и щедри към прищевките си.

И сега поглед към езерото...




Игрише за мини голф

И красивите къщи на втора линия край езерото. Трудно ми е да кажа коя е по-по-най, всяка си има своя собствена красота и излъчване,обградена в собствена зеленина и любовта на стопаните си към градина и дребните елементи,които правят духа на един дом неповторим!








По път към Андекс ми се изпречи този замък
Не можах да му устоя...
Минахме и покрай този хотел,уви също зает!

И ето го най-после заветният връх на замъкът Андекс,мястото,където продават най миризливото сирене в Германия(или поне аз не знам друго такова!)- Ромадур. Като се сложи в затворено помещение,давам всекиму максимално 10 минути живот,ако е в същата стая,такава миризма се носи от него! Но е любимото на Вилфрид и се опитвам да се преборя между любовта си към него и непоносимостта към миризмата,която се излъчва от това мъничко пакетче с размери 4 Х 6 Х 4 см...




Това място е като притегателен магнит за хора не само от Германия,но и цял свят. Никога не може да се оплаче от липса на клиенти, потвърждение са и следващитеснимки,като ми бе неудобно да снимам директно там,гъдето бе доректно населено с много хора.




И панорама от терасата на ресторанта
Слизайки надолу,снимах наоколо и ...до там,защото сещате се,след 3 еднолитрови бири,кой е бил шофьор на обратно?! ;)


И едно развеселено "теленце" с рогца

Тук се вижда в далечината в дясно друго игрище за мини-голф,
съвсем в съседство до паркинга,който удивително- се оказа безплатен!
С прибирането ни в къщи,небето се свъси,причерня и се изсипа поредния порой,а аз трябваше да се боря отново с влизащата през вратата на балкона вода!
Имахме един чудесен ден,но се оказа,че и следващият ни поднесе красиви емоции и преживявания сред природата и то -само на няколко км от дома- на Сребърното езеро. За него,в следващата статия.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Размисли на глас за домашното огнище

Да си направим книга сами

Как да си направим водна каскада?