Буря

Пак се разгърмя и разтрещя! Дъщеря ми иска дъжд в България,ние искаме вашето топло и слънце- в Германия.
Небето се е свъсило и е прихлюпило къщите.
Денят започна така...

Снимах от кухненския прозорец,докато чаках да закъкри самовара,за да си направя кафето. После денят метаморфозира до слънце,така че свалих анурака с дългия ръкав и манифестирах по потник до рехабилитационният център,където се провежда лечебната ми гимнастика.
Прибрах се,доподредих купените последни неща за пътуването ни утре и си направих кафе,приготвяйки се да седна на балкона и да се насладя на момента ...Когато се показах на него-уви бе застудяло и небето изглеждаше така:

Е,размина ми се нсладата от балконското седене,за това ще продулжа да си боцкам ето тези рози:

И така... вали,вали,вали...Дано се извали до утре защото нас ни очаква дългият път до дома и България - 2000 км. Но ще е весело и ще се забавляваме както всяка година по пътя,а аз сум си подготвила и ръкоделие за часовете,когато ще кара Вилфрид.
Желая ви прекрасна вечер! А аз отивам да готвя...нещо подобно на миши-маши,както Вилфрид нарича миш-маша :).