Една българска роза...

Тези празнични дни бях изключително ангажирана с пренасянето ни в нова квартира от Офинген в Бургау,а после пътуване до дома,след което се изнизаха 3 празнични дни на високи обороти и пълна заетост.Времето отлетя толкова бързо,че дори не ми е ясно,как се случи този път,но е факт,че от много дни насам,не правих нищо ,свързано с пачуърк или бродерия,просто се наслаждавах на дома и на цветята си.Седях на балкона,припичах се на слънце,закусвайки с любимия мъж,гледах синевата на небето,отразена в очите му и се чувствах прекрасно-обичана ,защитена и спокойна.Чувствах се на мястото си и като ленива котка,оставих времето да изтече покрай мен,без да правя нищо значително,без да преускам и да се състезавам с него.Едва вчера,скед като Вилфрид замина за местоработата си,а аз останах сама и се почувствах безкрайно самотна и тъжна,хванах гергефа отново...За двете нощи,резултатът е това:

Използвах първите панделки,от колетчето от Бразилия и подарък ми от Хрис-един прекрасен вируален приятел и много мил човек! Благодаря още веднъж Хрис,за това че те има и за голямото сърце,което тупти в гърдите ти!