Току що се качих горе,след 3 часа интензивна работа в градината.Трябваше да съм от пътувала отдавна за Офинген,но събуждайки се още в 7.12ч ,при положение че последният ми спомен за час бе в 1.51 нощес.Заспала съм с книга в ръцете....отдавна не ми се бе случвало,по-скоро заклюмвам над гергефа и едва намирам сили да се затътря до леглото... Та събуждайки се,се събудих с едно изречение на Тити:"Обичам да заровя пръстите си в пръстта..." или нещо подобно беше,но с тази мисъл си отворих очите... Е,страхотно е! Страхотно е да виждаш как живота се връща,в случая под формата на цвета на минзухарите и наболите вече пъпки на нарцисите,наболите филизи на клематисите и разкрехналите се леко нови пъпки на филизите на розите,от където като във вълшебна приказка се позкават микро миниатюрни листенца! Магия!!! Още щях да съм долу и да се ровя в шума,пръст,наболи нежелани треви и зеленинки....но напълних кофата за био боклука.Следващото ми идване ще е продължение,останаха ми два от 6