Преди една година....

Преди една година , някъде в началото на този месец уших едно пано за рождения ден на Доби-моя съфорумка , виртуална а в последствие, след запознанството ни и реална приятелка, живееща във Франция.
Както всички платове и този купих, защото ми грабна от раз погледа , с влизането в магазина. Бях отишла да си търся нещо конкретно. Е , излезнах си без конкретното, но с плата на красивите листа в есенни багри. Светът е чудесен,нали??!
Идеята ми бе, понеже наближаваше есенния сезон, да си ушия нова премяна за възглавничките на дивана, които да паснат на кафявото одеяло, купено много изгодно от Икея, поради факта , че бе последно - намалиха ми 10 Е от цената, за което и заплатих само 19 сребърника...
Възглавничките ги ших няколко дни и премених дивана и цялата дневна ето така:
И така, къщата бе обагрена от всякъде в слънчеви и топли есенни краски. Остана ми обаче още плат. И тогава идеята дойде внезапно и спонтанно от една гледка в градината-невеоятно красива паяжина изтъкана от едно работливо малко паяче свързваща оградата с лежашия дънер.Тази паяжина така ме впечатли, проблясквайки на светлината от меките слънчеви есенни лъчи, че пожелах да я имам -върху плат ! Качих се горе и извадих платовете и машината. Първата крачка бе ето това:
След това дойдоха и листата,а най-хубавото бе,че някъде преди година на разпродажба се бях сдобила с плат на паяжинки, ще го видите на следващата снимка  като втори кант-рамка.
И понеже исках да запечатам ,и  играта на светлинни багри в паяжината,която видях , добавих тук - там различни цветове, претегелирвайки основния й  контур . Виждат се ясно на снимката.
Паното се раждаше в движение, нищо не бе конкретно планирано  и нищо не бе ясно (то май при мен това е система на работа, нищо не е ясно, ражда се спонтанно идея, а крайния вариант почти няма нищо общо с началното видение :)  ) . Истината обаче е, че почти нямам две еднакви творби, защото винаги искам да опитам и нещо ново, нов стил на сглабяне, нова техника, нов тегел...Не ме блазни повторението на вече сътвореното и въпреки, че исках  и за мен такова пано, след като уших това за Доби, аз не направих такова за себе си.
Ето го и готово, висящо на стената в моя коридор, за да бъде архивирано в албума ми
И така, паното радва собственика си, надявам се, аз се върнах в спомеите си година на зад, а за  вас остава четенето, надявам се,да ви е приятно с днешното ми разказче с картинки.
Усмихнат ден, аз отивам на пазар, за....платчета ! :)
Ваша Дива

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Да си направим книга сами

Как да си направим водна каскада?

Една картина от плат