Edel-Art

На прага на поредната Нова година сме. Поредната, новата, тази, в която се надяваме да се сбъдне несбъднатото или да покорим света, да станем по-заможни, по-известни, по-успяващи. Да бъдем по-обичани, по-щастливи, с по вече късмет. Да има по- голямо разнообразие на трапезата ни, по вече дрешки в гардероба, шкафчето за обувки да е пълно и да се пука по шевовете от новите добавени чифтове...Да обиколим света, да посетим непознати за нас нови страни и светове, култури...Да вземем мечтаната диплома за висше образование, да получим желаната работа, да имаме по вече време за себе си, за децата и семейството ни. Да ни упрекват по-малко и да ни обичат по вече... Мога да изброявам още стотици желания,които обитават мислите ни през тези дни. Ние сме хора и до тук сме еднакви: две ръце, два крака, глава с нос , уста и две очи... Но в мечтите и желанията си сме различни и точно това е хубавото на живота на планетата Земя! Нека 2011 година донесе на всеки това, което е избрал да има, да сбъдне по...

Кой каза, че на Коледа не се случват чудеса?! Случват се и още как !!! Чудо се случи и с моето Коледно одеяло, което шиех за Вилфрид. Не успях да го довърша, уви, но се бях подготвила с подаръци, така, че липсата му в коледната нощ не бе проблем. И тогава ме осени идеята, че много по подходящ повод за това одеяло е нашата 5 годишнина от сватбата, която е утре. Вилфрид винаги въздишаше, когато шиех сватбените одеяла първо на племенничката, а после и на дъщеря ми Неди.Въздишаше с подчертано артистично нещастен вид и казваше, че и той иска сватбено одеяло...Веднъж го попитах, ще се ожени ли за мен повторно, ако му ушия и подаря сватбено одеяло и на него? Засия като коледна крушка и тържествено отговори : "Да". Всички тия мисли се превъртяха като филмова лента в главата ми и взех моментално решението за одеялото, което днес довърших. Ето го и него с размери 2,15м Х 2,05м : И надписа му отзад: Вече си открих сама и грешка, уви, няма как да я корегирам... Весела вечер ! ...

Коледа е един от най-светлите празници в живота ни. Това е празник, в който се събират най-близките хора от семейството, за да прекарат един съвместен ден, пълен с много наситени с щастие мигове и да завърши вечерта с отварянето на коледните подаръци. За мен тази Коледа бе особенно хубава! Отдавна не бях се отпускала така и не се бях чувствала толкова лека и въздушна! И всичко това благодарение на любовта на любимия мъж- моят съпруг Вилфрид. Приготвих традиционната по българските обичи постна трапеза със 7 ястия и около 18.30 бях готова. Но за първа година сценария се разигра на опаки и след наздравицата със шампанското, някак неусетно слушайки брилянтните изпълнения на Лучано Павароти, се преместихме при подаръците...при положение, че аз не очаквах подарък, тъй като получих моя още през септември- бродировъчна машина "Пфаф креатив 4.0" ... Ето ги и тях, в опакован вид: А тук един любопитко си чете картичката :) , Това е купчинката с мои подаръци: От Вилфрид получих две...

Настоящите празници са виновни за тях. Ето няколко:  

Изтърколи се още една година от живота ни...Всички сме имали през нея върхове и постижения,както и спадове и трудни моменти.С времето ще останат основно хубавите спомени,така е устроена човешката памет явно и това и е хубавото. Искам днес да ви честитя Коледа-на всички вас,четящи моя блог,познати и непознати,близки и далечни виртуални  и реални приятели. Пожелавам на всички вас и семействата ви крепко здраве, ежедневно веселие,много любов във всичките и форми,пълна кошница с късмет и много,много мечти!Мечтайте смело и вярвайте в мечтите си-това е началото на пътя за тяхната реализация. Пожелавам ви и вярно приятелско рамо,като в хубавите,така и в трудните моменти от живота И никога не забравяйте да се усмихвате!Защото свтът е оцелял,защото се е смял! :) Весела Коледа!!!

Играчките, които до сега изработвах , бяха все от красиви и специални за куилт платове. Една от любимите ризи на Вилфрд се износи на яката, понеже много си я обичаше, се замислих дали да не опитам да му обърна яката така, както баба правеше на времето с ризите на дядо. Но после си казах-не, не и НЕ! Той има нови и за да има още нови, трябва да се изхвърлят старите! Обаче нарязах ризата на основните й части, като си казах, че карето е хубаво и може да ми дотрябва един ден. Вчера , влизайки в стаята, погледа ми се прикова от надиплените върху рафта парчета и идеята мигом ме споходи! Ще направя играчки от нея!:) Ето как стана това в снимки: Умишлено в картинки,така е по-лесно за нагледно изпълнение. Украсата с мъниста, пайети и панделки е личен избор. Това, което се получи като резултат от плата на старата риза, аз намирам за не-по лошо от платовете закупени специално за това. Така, че преровете гардеробите за стари и необличани от вас с години дрехи и грабвайте ножиц...

Вчера реших да направя една къщичка по хартиената техника. Идеята тръгна от това, да оползотворя малките парченца, които ми останаха от изрязванията на другите пана. При този метод се зашиват парченцата в строго определена последователност върху хартия, върху която е начертан модела.Аз го чертая и от двете страни на хартията, така по-лесно се справям с тегелирването. Ето как изглежда гърба, в процеса на отстраняване на хартията После кантирвам с ивици по желание, а също и с декоративен куилт машинен тегел правя комин и рамкирвам прозорчетата на къщичката така Наших и снежинки с машинен тегел и ето я готова! Пожелавам ви един прекрасен и усмихнат понеделник-последният преди Коледа! :)) Ваша Дива

Провокира ме  подложка на блогерка от Германия.Аз и без това исках,да ушия нещо с елхичка и да използвам тия платчета в златисто-черната гама.Ето резултата в процес на шев И в завършен вид Пожелавам ви един чудесен и усмихнат зимен ден! :)) Ваша Дива

Понеже искам да зарадвам още и още хора,не спирам да шия коледноте си каринки.Двечки от тях са с еленчета И второто еленче Обичам да нащивам с мъниста,но винаги се старая да е дискретно,те да се сливат собщия фон и само да акцентирт дребните елементи,които са изящни,като тези клонки тук А на първото еленче е избродирана с мъниста рамката. Усмихнат ден ви пожелавам! Ваша Дива

Това е едно от подаръчетата,които пратих по Неди за България.Искрено се надявам да усмихне новия си собственик поне така,както се е усмихнал той :)!   Още има много да се уча на бродировъчната машина,но се радвам на всяко нещенце,което съм направила на нея.

Сега е времето на Коледните базари. Всеки град си има собстбени дати и правила.Ходила съм на доста такива места и шнаги ми е било приятно да отида отново, но още по-хубаво е,когато това е на ново и непознато място. Готови ли се за разходка? Тогава да тръгваме към Slossgarten в Dillingen. Ето го замъка И входа на базара Първите павилиони традиционно са с хапване и сладки лакомства за малки и големи От тук започват павилионите и обикновенно всеки събира средства с някаква благотворителна цел. Най-голямата шатра принадлежеше на някакъв църковен орден-продават монахини Непосредствено след нея е и пършата ни спирка за традиционнич глювайн,с който Вилфрид ши казва наздраве ,а аз като шофьор пих детски пунш Това са отоплителните гъби-хванахме точно момента на смяна на газовите бутилки Тук  ви показвам един щанд с атрактивна керамика с доста добри цени -нагоре,на мен ми е леко кичозно,но е атракция Настроението е на ниво,навсякъде има щандчета за хапване и пийване И ща...