Зима

Е,Хелуин вече е зад гърба ни, падащите листа от дърветата и оголващи все по вече клони,  трупайки все по вече шума по улиците и тротоарите, неумолимо  и сигурно водят към зимата. А когато кажа зима, винаги си представям снежната пързалка на хълмчето до Пантеона в Русе(на времето бе "Стъклената църква", както аз я бях кръстила...)

Вечер, сдрач, под светлината на лампата снегът блести магически.Светлината падайки върху снега, улавя отблясъка на всяко едно снежно кристалче, пречупва го под различен ъгъл и  отразявайки го в очите ми избухва прелестна заря от блещукащи снежинки. Пробвали ли сте, да присвиете леко очи и примрежите погледа си, наблюдавайки снега под сноп светлина? Не сте ли?Ами опитайте,като детски калейдоскоп е и когато усвоите упражнението, и започнете леко да местите поглед, ще видите, че дори може да отделяте отделни цветни нюанси.И още много неща ще откриете,в зависимост от богатството на въображението си!
Навсякъде около мен се носи детска врява и шейни,шейни...!Площадчето бе малко за нас,когато от всички улици наоколо идваха децата да се пързалят там,реално никой не можеше да се пусне по цялата отсечка с шейната си, защото все някой се препречваше на пътя, но бе толкова весело !
Пак се размечтах!
От къде тръгнах? От бородерията,кото подготвих тези дни,за да я вгадя в едно подаръче за някого.

И свалена вече от рамката:

Остава да го кантовам в блок и е готово.