Чайникът на баба

Има и мрачни есенни дни-като днешния например.Тогава събуждането не идва от слънчев лъч,които погъделичва нежно носът ти и те кара да вдигнеш ръка и да го почешеш.
В мрачните дни те събужда най вероятно биологичният часовник и някакъв вътрешен тренинг.Знам ли?
Та такава е тази сутрин-от тихите  есенни дни,с прихлупено сиво небе.
Изведнъж в съзнанието ми нахлу детски спомен,за един такъв ден от детството...
Ще ви разкажа за малкото.весело и смешно къкрещо бабино чайниче!
То бе от тези,тумбестите,с много извивки,от тъмно син бакелит и тесен малък силно извит напред чучур.Разбира се имаше си и капаче и дръжка.Едва ли можеше да събере вода за по-вече от 2-3 чашки чай и то от ония,едновремешните джуджета,а не като днешните огромни халби,от които се изучихме да пием ...вечно студено кафе накрая.
Та с това чайниче започвха почти всичките ми есенни и зимни утрини.Не знам защо си спомням само това време,то си вършеше неуморно задълженията всеки божи ден,но явно както и при хората,понакога те забелязват от раз,а друг път-оставаш незабележим.
Та за чайничето де!
Представете си как спите и в тишината и монотонноста на сънят ви се промъква някакъв стрнен звук,който се опитвате да пропъдите,но вместо това той става все по осезателен и наситен,докато не ви накара да отворите очи.Звук ,между свирката на парен локомотив и потракване на капаците на две тенджери.Та такъв звук ме будеше сутрин,аз скачах от леглото и хуквах към малката кухничка на баба за да видя свещенодействащият малък ,смешно подскачащ върху плочата на котлона и потракващ с капаче бабин чайник,от чийто чучур като струя под налягане струеше топла,гъста ,бяла пара.
Присядах на диванчето и го наблюдавах,такъв един мъничък,но гордо напъчил гърди и неуморно подскачащ ли подскачащ и навярно разказващ весели историйки на своя си език на другите кухненски съдове.
Вече не ми се спеше.И не ми бе тягосно от сивотата на утринното есенно небе.Беше ми леко и весело,слънчево и бодро в душата,блгодарение на малкия син бабин чайник!
Надявам се и с вас да е така,след прочита на моя "Добро утро " разказ и  поздрав за вас!Усмихнете ми се!В моята душа изгра вече слънцето от този хубав детски спомен и се надявам да ми стигне за целият ден,а във вашите души какво е времето?!
Пък знае ли човек,един ден от сигналите излъчвани от душите ни,можем да успеем да прокъсаме сивите небесни облаци и да освободим пътя за меките и топли слънчевите лъчи?
Пожелавам ви усмихнат ден! :))

Коментари

  1. Успя...върна ме в деството ми.В онова,дето много млади хора сега нямат.По онова време често гаснеше токът.Всички се събирахме на леглото на моята баба,което,уж мъничко,а събираше всички ни.Като под гъбката,в онази приказка...Между другото,продължих да спя с баба си,докато стана студентка.Винаги като се връщах се гушвах в нея и заспивах...Отплеснах се...
    Та,в стаята е тъмно,не сме запалили свещ.Не задруго,така искахме аз и брат ми.За да виждаме танца на огъня горе на тавана.Печката на баба беше от онези,чугунените,но винаги блестеше от чистота.Та, на капаците ,отгоре,имаше едни дупчици,през които прозираше светлината на огъня.И танцуваше ли,танцуваше.А татко ми разказваше неговите спомени...Често се питам дали децата ми и техните деца ще има какво да разказват на децата си...Дано.
    И сега,когато ми е студено,особено в тези дни,когато софийската топлофикация се размотава и едва ли не се подиграва с нас,аз се топля на онзи огън.И ми е хубаво ...и се усмихвам...

    ОтговорИзтриване
  2. Мила ми Муцунка,
    твоето разказче ме стопли...Представих си ви на леглото,представих си и пламъчето на огъня,танцуващо по тавана...
    Колкото до нашите деца,разбира се,че ще имат детски спомени!Най-вероятно ще са ралични от нашите,но весеки има детски спомени.Друг е въпросът,колко ние сме се погрижили и допринесли за това...Аз определено се замислих и почувствах някаква вина,за това,че не съм била добър разказвач на децата си.Но най-вероятно ще се коригирам като баба!Така внуците ми ще имат по вече детски спомени,надявам се! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Чета ви и си мисля, колко е хубаво, че и душата има памет...
    Водолейка

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Размисли на глас за домашното огнище

Да си направим книга сами

Как да направим сърце за подарък