Цветята в моя живот

Запитвали ли сте се как в живота ви се случват кардиналните промени и какво ново ви спохожда или се случва паралелно с тях?
Ако не сте,опитайте!Може да останете изненадани...
Така във моя живот влезнаха цветята преди почти пет години-на 17.12.2005.в моя нов дом в Германия влезнаха първите 7 саксии "зелени приятели:",както ги наричам аз.И честно,може би са най-верните и преданни такива,дори умирайки,остават верни!
Когато преди 5 години взех решението да последвам сърцето си и моя настоящ съпруг в страна,която изобщо непознавах,бях на 41 години.Имах зад гърба си един 19 годишен разбит брак с наследство от две насъскани срещу мен и мразещи ме дъщери и много агония.Един бизнес ,който в върховите си години цъфтеше с 8-те си магазина в три града, а накрая след лошо управление и контрол,както и два поредни обира,работех самичка в последния оцелял и дължах огромна сума пари...
За едната година живот сама след развода успях да изплатя дълговете си и да изправя на крака действащия магазин.Изплатих и кредита за кола,която не карах аз(тогава нямах и шофьорска книжка),изкарах шофьорския курс-нещо ново и хубаво влязло в живота ми.Бях на чисто!Със съвестта си и хората с които работех вече можех да се радвам на нещата,които създавах,на уважението на хората,клиентите ,приятелите...
И тогава дойде най-трудното...Да преобърнеш живота си на 180 градуса и оставиш зад гърба си всичко,да извадиш дървото с крените му и да го завлечеш на ново място за да го посадиш в почва,която не познаваш...не е лесно!При това -да оставиш децата си там,където смяташ,че им е мястото(винаги сме имали правото и избора да постъпим както решим,съпругът ми е прекрасен човек и с мен прие безрезервно и децата ми),а и да уважа собственото им желание и избор.Който е минал този път-ще ме рабере,който не е,нека не се опитва,не става!
Та така...пристигнах и от активното ми ежедневие .пълно с контакти и хора не остана и следа.Затворих се в себе си,заключих душата си и заживях с единственното очакване да видя вечер любимия човек,прибиращ се от работа.Но това не ми стигаше,не!
Първата седмица преобърнах и почистих целия апартамент,сложих всяко нещо на ново място,за да знам къде е.Миейки преброих всичките ни прозорци на голямото ни жилише-15 на брой.А беше зима,декември 2005-сняг и лют студ!
Дадох си сметка,че ако не измисля нещо с което да се занимавам освен да чистя и чета книги в скоро време,ще почна да си говоря самичка...
Имахме три саксии с цветя до тогава: две рео-та и един коледен кактус.Жилището бе подредено и спретнато,но му липсваше уют и топлина,а атмосферата бе по мъжки спартанска.
Пристигнах на 3-ти декември в Германия.На 17-ти вечерта с танцова стъпка и триумфираща, аз приютих в домът ни първите 7 цветя,закупени във веригата магазини "ОБИ": един бенджамин,строманте,спатифилум,крутон,една "юка",кято в последствие се оказа драцена,калатея и една драцена маргината.
Това е снимка от началото- в дълбочина се вижда стромантето и бенджо:


Драцената и едното рео:

Живи са всички и до днес :)).
Така се сложи началото на цветарската ми лудост...
Ето малко снимки на моите цветя-"цветята на малката Ида" както казва една любима моя съфорумка в цветарския ни свят.
Ето снимки сега:






орхитата:




кактусите:
Ще спра до тук,защото мога да показвам още стотици снимки и за всяка да ви разкажа история,но за това може би някой друг път :)) .
Пожелавам ви една вълшебна вечер!

Коментари

  1. Анонимен12 октомври 2010 г. в 18:57

    Колко хубав и пълен живот! Не е ли? Написано на страничка, а съдържащо толкова много емоции, размисли, уроци, чувства!
    А цветята май наистина почти винаги са свързани с преживявания - всяко ни напомня за нещо! Особено, когато е взето и гледано с любов!
    Водолейка ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Diva-Edel-art12 октомври 2010 г. в 19:04

    Живота ни е такъв,какъвто си го направим Водолейче.Аз избрах да съм щастлива!А когато не съм-да разговарям с другия.И мисля,че е мъдро решение,макар и много трудно в началото...
    А що се отнася до цветята,няма какво да ти обяснявам,ти си знаеш и сама,ще видим каъв избор ще направи годината за лале 2011;))(ех че ми ,липсват емотиконките тук...:(( )

    ОтговорИзтриване
  3. Дия12 октомври 2010 г. в 21:38

    Както всичко докоснато от теб, и това място тук е заредено с много емоции! Щастлива съм, че имах щастието да се видим и на живо! Толкова борбен човек, който пръска около себе си добро настроение - малко такива хора познавам.
    Що се отнася до цветарската лудост, вече си написала едно от важните неща за цветята. Със своето присъствие те ни зареждат, като свалят напрежението породено от ежедневните грижи. И в трудни житейски моменти, те ни носят толкова радост, успокоение и ни помагат по-бързо да възвърнем увереността в себе си.
    Поздравления за прекрасното местенце! С нетърпение ще очаквам следващите ти публикации!
    Дия

    ОтговорИзтриване
  4. Diva-Edel-art12 октомври 2010 г. в 21:52

    Хак ми е,като съм дала блога си първо на цветарки!Ще го превърнем и него в цветарска лудница,както е почнало :)) :)) :))!
    Мила ми Дия,благодаря за удоволствието и аз да те познавам и за милите думи!( Джмок)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Да си направим книга сами

Изображение
 От години мечтая да се науча да подвързвам прокъсали се книги - спомен и носталгия от детството ми и моя дядо - един от хората, който заложи корените в мен на това, което съм днес : обич към природата и хората, любов към книгите, да бъда вежлива и да поздравявам, както и да помагам на немощните. Та моя дядо подвързваше всички стари и разкъсани книги както нашите , така и съседските, а също се грижеше за тези, на библиотека ''Цанко Церковски'', която се намираше в другия край на нашата улица ''Есперанто'' в Русе- за съжаление библиотеката отдавна я няма и последно- в сградата се помещаваше някаква банка...  Та днес, аз си спретнах цяла книга :). Тази е с инструкциите за работа на новия ми мобилен телефон - така наречените вече ...таблети, поради факта, че телефоните вече са почти компютри, а инструкции за употреба - няма или са свити листчета, като тези в кутийките с лекарствата- непълни и- недостатъчни. И така, съпругът ми ми раз
Прочетете още

Как да си направим водна каскада?

Изображение
Е,винаги съм знаела, че имам ли свой дом, в градината му ще има водни петна, било- водоскоци, било- езеро или...подскачащи фонтанчета. Реалността ми даде възможност да превърна дефекта в ефект и да съчетая стръмня склон, който остана под терасата на къщата с каменна градина и водна каскада, включваща водопад,който "пада" от терасата,преминава в два водоскачащи ръкава и се събира в малко езерце. И така,първата стъпка е да отбележите и очертаете вашата каскада и да я изкопаете.След което да посипете коритото с пясък, за да омекотите контура и накрая - поставете вата при възможност. Така се защитава гумената ПВС мембрана от пробиване на остри ръбове и камъчета. Следващата стъпка е да разпънете гумената мембрана и да "облечете" с нея вашия воден участък.Съответно ще се наложи да я изрязвате на места, а на други- да добавите допълнителни пърчета, които се залепват със специално за целта лепило. Горната част на гумата винаги трябва да е над долната при лепене.
Прочетете още

Тази, която носи пролетта

Изображение
В тази картина се влюбих от раз ! Още от първото виждане, знаех, че един ден ще я интерпретирам и ушия! От тогава минаха няколко години... Или десетилетие? Кой знае, времето си лети и не ни прощава никое отлагане на мечтите ни. Това си остава наш избор, но докато дишаме и сме живи , имаме шанс да се поправим :).  И така, след като рещих, че искам отново да шия, се захванах точно с този си проект. Разработих си моята картина: Избрах си набор от платове и... започнах. Лицето ще бъде нарисувано с текстилни бои, но в момента съм в нашия морски дом, а боичките са в планината, така, че това ще почака няколко дни. За това пък днес добавих няколко дръвчета... Следващите дни ще куилтвам ниви, дървета облаци... Няма да ми е скучно, а и времето по морето е прекрасно! Поздрави от мен и морето! :)
Прочетете още