Edel-Art

Удари ме снощи по никое време музата и както си бях прибрала всички шивашки такъми, отворих шевната машина и за 4 - 5 часа се случи  ето това: Е, явно съм била доста изморена, щото като прикачих първия път хастара и обърнах лицето, се оказа, че от едната страна съм забравила да пришия кафевия кант, та порих, обръщах наново и "прикачих" и лената на хастара. Малко ми е чоглаво, че така се отнесох, но пък от друга страна , тишлайфера ще си има собствена история... :) И тъй, като още не бях опаковала златните мозаечни топки, не пропуснах да ги паркирам и тях върху тишлайфера: От мен, лека и спокойа нощ!

Е, тази година успях да се класирам поне с две подаръчета, всяко състо1що се от по две подложки за кафе и едно сърчице - почти като моето :). Надявам се да зарадвам някого с тях и да притуря малко коледна емоция в душите на тези хора. Това много го обичам и ме кара да се чувствам щастлива! С тези подложки се случи и нещо, което никога не ми се бе случвало, но и никога не бях шила по този начин- първо изрязах и подлепих долната част на подложката - еднаква за четирите броя. И какво стана?? Всяка подложка е със собствена и различна големина - една с една не пасва! Първо тръгнах да ги поря..., но после си казах - така е станало, така и ще остане! Кой на този свят може да претендира за перфектна еднаквост на двете си ръце например? Та така, всеки ще получи две различни, макар и на пръв поглед- еднакви подложки - ха-ха "дамска" и - "мъжка", да ги наречем. И едно сърце, пълно с много любов и щастливи коледни пожелания!  И така, като при тримата мускетари : ...

Винаги съм обожавала Коледа, с многоооооо сняг, скърцащт под обувките, побелели дървета с натежали клони, усмихнати яхнали шейните детски личица, със зачервени бузки и грейнали възбудени очи, детски ръце в ракавички мачкаши усърдно хрупкавия сняг за поредната снежна топка или грижливо втъкващи откраднатия от хладилника морков за  нос на снежния човек . Но  най- много обичам онази вечерна атмосфера, с блещукаши лампички и много бягащи и небягащи светлинки, светещи малки и големи прозорчета , украсени дървета, стълбове улици и дворорове. И точно по тази причина, още щом пристигнахме в Ратинген снощи, задърпах Вилфрид да ходим на площада. Не бях се замислила, че в Германия по това време на всякъде в градовете има коледни базари, но инстинктът ми не ме излъга - потопих се в светлините и магията на вечерен Ратинген. Е, тази година снега липсва още, но си има време до Коледа, нали така? Хотелчето,в което отсядаме вече трета година е в централната част на града, малко, семейно и м...

Още докато бяхме в хотела в Шербург, една от камериерките, с която успяхме да стигнем до някакъв консенсус за общуване между нейния английско-френски и моя английско- немски , получих проспект за това място. И...така и не намерих време да стигна до там... Втори проспект за това място намерих в чекмеджетата на къщичката , която наехме екстремно, поради факта, че на Вилфрид удължиха командировката, а хотела ни бе резервиран само до събота. От неделя- всичко резервирано. И така, след 4 часово ровене в нета, намерих тази къщичка, чрез немска туринг-фирма, която се оказа, че не може да открие хазяйката на къщичката..., но за това - в друга  специална тема ще разкажа. И така, връщайки се от работа с Вилфрид в петък, го попитах има ли нещо против да отидем до това място? Съответно, след 30- тина минути бяхме там. От нашата къщичка, до там са няма и два километра! Удивително, ако знаех, щях да си направя пешеходна разходка до там. И така, Бисквитената къща е открита през 1903 г , т.е. ...