Edel-Art

Е,днес е предпоследният ни ден на Кьонигзее и последната нощувка.Денят ни премина отново в поход в околността на Кьонигзее-изборът ни попадна този път на Берхтесгаден-административното селище в района.Както винаги избрахме пътя през живописните местта,а не главното шосе.Имам чувството,че колкото и къщи да видя тук ,все ще има с какво да ми хареса и следващата,би ми било трудно да си избирам за покупка къща тук-всички почти са мой тип,защото изобилстват с дърво,дърворезбовани колони на балконите и много дървени орнаменти.Изминахме пак около 14 км ,на обяд похапнахме в едно уютно ресторантче и после по обратния маршрут се прибрахме. Ето ви и снимки: Това е входа към града от посока на Шьонау. Това във височината е централната част на града : Пътят за центъра минава покрай този хотел"Бавария" Това е сградата на една от здравните каси в Германия  "АОК". Централната улица и ресторантчето,в което хапнахме после-това в ляво с елховите клонки. Има невероятно мно...

Всеки човек има дни и ..."дни", в които се чувства различно...Аз съм явно в един такъв "особен ден" днес. Чувствам се слаба, цялото тяло ме наболява, студено ми е, стомахът ми се бунтува... За това си и останах в апартамента, а Вилфрид тръгна сам до солните мини в Берхтесгаден, където планирахме вчера да отидем днес, но наистина нямам сили да се движа. Докато си лежа в леглото, погледа ми попада все на ето това дърво : Невероятно красиво е! Клоните му са като изваяна ледена дантела, снимката не може да покаже цялата красота на истинското му излъчване, но все пак, не мога да се сдържа и да не ви го покажа.И може би, понеже чета и една по-специална книга-"Съкровищата на тракийските царе" от Йорданка Николова-контактьорка с Бог, дървото ми изглежда още по-мистично... Ако всичко това ви се струва странно, ако аз ви се струвам странна днес, казах ви-всеки си има дни и "дни". Аз съм днес в един такъв особен ден. Хубаво ми е, въпреки болежките на тя...

Започна първата ни  почивка за 2011 година,на едно красиво място,което исках да видя по няколко причини: 1.Било е едно от любимите места на свекърва ми. 2.Лично любопитство, по снимките, които съм гледала. 3.Исках Вилфрид да си почине поне една седмица, защото напрежението в работа му бе доста в последно време. Е, вече сме тук и ето малко снимки от околността и Кьонигзее  :   Тази сутрин се събудих и първото, което видях след като отворих очи, е ето това: Не е ли красиво??! А когато денят ми започне с красота,се чувствам чудесно в кожата си! Пожелавам ви добро утро и един прекрасен ден, пълен с много усмивки  :))))) ! Ваша Дива

Ще продължа в новата година с нещо различно от коледно. Надявам се да ви допадне заради свежестта и топлината на цветовете му, както и централния мотив с привкус на средиземноморие. Ето го и него: На мен лично много ми допадат платове, в които са щампирани малки сюжетни мотиви от живота и ежедневието ни.. Получават се чудесни малки "картинки' , а могат да се групират и по няколко в по - голямо пано. Спокойна вечер!

Искам да ви покажа това розово-виолетово -оранжево утро, нищо , че пейзажа вече ви е познат. Смятам, че е красиво, въпреки и да е познато.  Поздрав Ваша Дива

На прага на поредната Нова година сме. Поредната, новата, тази, в която се надяваме да се сбъдне несбъднатото или да покорим света, да станем по-заможни, по-известни, по-успяващи. Да бъдем по-обичани, по-щастливи, с по вече късмет. Да има по- голямо разнообразие на трапезата ни, по вече дрешки в гардероба, шкафчето за обувки да е пълно и да се пука по шевовете от новите добавени чифтове...Да обиколим света, да посетим непознати за нас нови страни и светове, култури...Да вземем мечтаната диплома за висше образование, да получим желаната работа, да имаме по вече време за себе си, за децата и семейството ни. Да ни упрекват по-малко и да ни обичат по вече... Мога да изброявам още стотици желания,които обитават мислите ни през тези дни. Ние сме хора и до тук сме еднакви: две ръце, два крака, глава с нос , уста и две очи... Но в мечтите и желанията си сме различни и точно това е хубавото на живота на планетата Земя! Нека 2011 година донесе на всеки това, което е избрал да има, да сбъдне по...

Кой каза, че на Коледа не се случват чудеса?! Случват се и още как !!! Чудо се случи и с моето Коледно одеяло, което шиех за Вилфрид. Не успях да го довърша, уви, но се бях подготвила с подаръци, така, че липсата му в коледната нощ не бе проблем. И тогава ме осени идеята, че много по подходящ повод за това одеяло е нашата 5 годишнина от сватбата, която е утре. Вилфрид винаги въздишаше, когато шиех сватбените одеяла първо на племенничката, а после и на дъщеря ми Неди.Въздишаше с подчертано артистично нещастен вид и казваше, че и той иска сватбено одеяло...Веднъж го попитах, ще се ожени ли за мен повторно, ако му ушия и подаря сватбено одеяло и на него? Засия като коледна крушка и тържествено отговори : "Да". Всички тия мисли се превъртяха като филмова лента в главата ми и взех моментално решението за одеялото, което днес довърших. Ето го и него с размери 2,15м Х 2,05м : И надписа му отзад: Вече си открих сама и грешка, уви, няма как да я корегирам... Весела вечер ! ...