Edel-Art

Днес сваляйки горния багажника-куфар от колата ми, разбира се трябваше да бъде измит и прибран в гаража на къщата, която обитаваме в момента във Франция. И понеже от многото ми пътувания на дълги километри  в топло време, целия бе полепнал с летящи насекоми или по точно- това, което е останало от тях. В такива моменти ми е тъжно, в нормалното ежедневие не бих отнела живота им, освен ако не са комари или- много нахални мухи... И така, Вилфрид донесе някаква гъба за почистване на инсекти от колата си... Миейки с нея я загледах по- внимателно и ... ми щракна идея! Отидох в банята и си извадих вече остарялата гъба за баня, която все още не изхвърлях заради приятния й розов цвят, който ми създава винаги настроение, като я погледна. Натопих я в течността и...започнах да търкам. Почиства перфектно, само дето - пръска и не пуска вода. Та така да си направим сами гъба за почистване на засъхнали петна и инсекти можем и сами. Нужни са ви само дунапренена гъба, стара гъба за баня , като тази...

И така... очаквах с нетърпение пътуването ми специално през Швейцария, бях ходила веднъж съвсем в близост до немската граница - Schafhausen , където Рейн образува страхотен по сила водопад- бученето е токова силно, че не можеш да разговаряш.Имах даже камъни в градината си в Лангензенделбах от там... - сив гранит, нашарен с бели ивици. Минавали сме и през Davos. Но сега, щеше да си е не минаване, а преминавне и то...през Алпите. Нямах никаква подготовка или знание, къде ще минем - исках да се насладя на видяното, без да съм си правила планове и без да си създам очаквния. Единствено сигурната вяра, че ще е красиво и прекрасно ме караше да се чувствам с леко повишен адреналин от любопитство и тръпка. Швейцария не ни послрещна усмихната, беше сивкаво и мрачновито и в един момент заваля обилен дъжд. Но дори и това не ми развали настроението, знаех, че дъжда е временно явление, а бях поръчала за отпуската ни прекрасно топло и меко есенно слънце, което междувпрочем и точно така си беше. ...

Винаги съм искала да ушия нещо със шестоъгълници, в представите ми се въртеше някакво одеяло например... Но, че ще се влюбя така безвъзвратно в несесера на Мартин от групата ни по пачуърк в Барневил- Картере и ще го пожелая до такава степен, че да се изтезавам да шия хексагончета с големина на страната от 1 см - не съм вярвала. Е, да , но е факт! И не само този несесер от света на дреболийките в приказното царство на изделията от платнени остатъци накара да бие сърцето ми по-бързо, а и всички дреболийки, които се оказаха в книгата на Мартин, от която тя си бе спретнала несесера и бе така мила да ми даде да ползвам. Какво ли няма в нея: дрешки за ролкови сантиметри, шивашки несесери, игленици с рзлични причудливи форми, портмонета за стотинки, кошнички ...Опитах се да си я поръчм някъде, уви, оказа се изчерпана. Е, ще снимам явно повечко... Та ето я книгата: Време е за учене на японски! Да разбира се, японска е книгата. Стигнах до извода, че каквото търпение имат японките за израбо...