Edel-Art

Нашата кухня на втория етаж бе спонтанно решение,което взех на един дъх. Казвам така, защото стаята, в която я изградих бе предвидена за перално помещение и е единствената на втория етаж,която имаше канализация. Стори ми се обаче глупаво, да монторам в стая с квадратура над 10м2 само една пералня и сушилня. При това , съществуващата кухня на първия етаж бе с вградени уреди от продавача на къщата и място за нашите електроуреди: фурна, керамични котлони, хладилник за вграждане, миялна машина и страхотната ми керамична мивка, която е сравнително нова(на около 4 години)- нямаше...Тогава си казах, че в котелното помещение ще се обособи стаичка за пералнята и сушилнята, а горе ще се направи кухня с нашите уреди маса и столове.Речено- сторено! Но се оказа, че да направиш пачуърк кухня от различни по цвят мебели в наличната българска деиствителност никак  не е лесно... Тръгнах от идеята, че масата ми е дъб-рустикал и ми се иска и шкафовете да са дъб. Уви, за истински дъб и дума не можеш...

Напоследък тази дума витае в главата ми и не излиза от там. Не знам защо, не се и питам. Факт е, че е там и че се замислям все по вече за всички промени, които са ми ежедневие напоследък и не са една и две. Понякога се замислям, че с мен се случват неща, ''като на кино'', както биха ги класифицирали голяма част от хората край мен. Всеки си мисли, че това, кето се случва на една филмова лента е нещо мъртво, бездушно. Не мисля така. В почти всяка филмова история стои нечия съдба, преживяване или - мечта. Т.е. те са напълно реални в по-голяма или- по-малка част на историята, която представят. Тръгвайки в поредното си пътуване за Германия този път, бях изправена пред кръстопът : да остана на строителната площадка , за да не си тръгнат поредната двойка работници и да се довърши по - бързо строежа или да си опаковам нещата и да последвам сърцето си ,което щеше да ме доведе при Вилфрид. Такова напрежение ме бое затресло, че сигурно можех да захраня миксера в кухнята с енергия...

''Чудесата на Италия'' се наричаше екскурзията , която осъществих чрез фирма "Бохемия". Тя се проведе от 24.10 до 02.11.2013 г с автобус по маршрута София-Загреб-Любляна-Болоня-Пиза-Флоренция-Рим-Помпей-Неапол-Асизи-Венеция-Загреб-София. За този тур оператор получих добри отзиви и реших да им се доверя. Нямам друг личен опит за екскурзии с български тур-оператор, но ако този е един от водещите, се питам какво ли ще да е да си с някой безизвестен? Отговарям веднага- може и да е по-добре. Истината е, че аз проявих прекалено голямо доверие и до известна степен безотговорност, като се регистрирах и си платих екскурзията през интернет. Не го правете! Сигнете до офис на фирмата, с която смятатте да пътувате и питайте и разпитвайте за всичко, за което се сети мозъчето ви в него момент. Не се отказвайте от вашето право на клиент да получите най- пълната и изчерпателна информация за екскурзията, която си плащате сам и трябва да удовлетвори вашите изисквания максимал...