Edel-Art

И така... след част едно : "Когато се наливаха основите" , днес искам да ви разкажа част две. Не съм избрала деня случайно- свързан е с това, че днес наливаме бетона на втора плоча - тази на балкона- емпоре. И така, в предишния си разказ стигнах до корекцията на погрешно направения ивичен фундамент. И че останах без бригада и техническо лице, което да контролира качеството на работа и спазването на проекта. Бригада намерих, след два -три неудачни опита , доста разочарование и не на последно място- опити да бъда изнудена за цената на строежа, попаднах на едни майстори от Лъка. Мисля, че с малки изключения( разочароваха ме точно преди два дни, до тогава всичко бе перфектно с изключение на това, че работят в пълен хаос и държат обекта мръсен и разхвърлян) това е бригадата, с която ще довърша строежа. И така... Малко снимки в развитието на нещата по обекта. Първо иззидаха с тухла гърба на зимната градина, както и стаята за зазимяване на цветята: После започна обличането н...

И така... продължавам нататък с моята романтична градина. Истината е, че за да се изгради като такава, каквато я виждам в мечтите си, ще са и нужни поне 3-4 години, казвам поне, но реално ще са нужни 6 години. Преди време тази цифра щеше да ме разочарова и обезсърчи. Сега, с мъдростта на годините и натрупания опит, знам, че тези 6 години са само един миг от вечността. И не това,че ще се преплетат щест сезона лято с шест сезона есен, зима и пролет е важното, а това, че докато чакам нещата в тази част на моята градина да достигнат своята елегантност и завършеност, аз трябва да измина 6 години самоусъвършенстване и безусловна любов към тези цветя, да дам най- доброто от себе си за тях и да им създам най-добрите условия за живот. И това, трябва да е просто между другото в тези 6 години- останалото е целият мой живот, изтъкан от моите мечти и начините , средствата, поставените цели, за тяхната реализация и достигането им. И през всичкото това време, трябва да бъда себе си и да остана вярна ...

Желанието да зарадвам някого винаги е било преоритен=тно в живота ми. Така се роди идеята за тези възглавнички. Надявам се да радват притежателя си дълги години и да му напомнят за нашето общо хоби- цветята. Първо направих двете лица на калъфките: Днес се хванах и избродирах любимите ми слънчогледи на голямата калъфка: Остава да им пришия циповете и да ги тегелирам. След което- да зарадвам  някого... Имах тежък ден, надявам се, утре  да е хубав и щастлив! Спокойна нощ!