Edel-Art

И така... вече съм отново в България. И цялата бутафория по преместването е вече зад гърба ми. Датата е 22.10.2012 г... Не мина разбира се и без емоции, като например да стои камиона на унгаро-румънската граница цял ден и да не искат да го пуснат, заради това, че не били описани кашоните с цветята. Аз изрично попитах дали не трябва да ги номерирам и запиша в списъка, но ми отговориха, че не е нужно. Е, да, но се оказа нужно, заради което се оказа, че са дали рушвет 500 Е...Дали е така или- не...? Всеки носи сам отговорност и последици за нещата които изрича и прави, ние приехме, че е така. И така... разтоварването започна на 21.10 в 14,30 ч българско време. Справихме се до 21ч ,което звучи невъзможно, но хората,които ми помогнаха да се случат нещата бяха наистина перфектни, точни и работари! За което - огромно благодаря! Транспортната фирма на Юсуф също се оказа на ниво- нямаше поразена мебел или вещ, дори цветята ми бяха перфектно запазени! И на тях- благодаря! И така... историята ...

И така, нещата стигнаха толкова далеч, че нашето преместване от Германия за България е вече факт. Събитието започва на 17. 10. 2012 и ще трябва да приключи в Чокманово на 20.10.2012 г. Нещата, които ме вълнуват в тези дни обаче са основно емоционални, освен умората, която е пропита вече в костите ми от препускане, опаковане и разместване в къщата, която за още  5 дни ще бъде моя дом в последните 7 години от живота ми. И така...как човек изхвърля "ненужните" неща от дома си? Аз лично- много трудно. Знам, че трябва, но вътрешно в мен нещо се опъва и съпротивлява! Все пак успях да се разделя с около 1/4 от ненужните неща. Надявам се в България да се справя поне с още 2/4 ти..., като най-хубавия момент ще е да мога да подаря някому нещо ненужно за мен, а нужно за него. Присядвам тук или там, поглеждам помътнелите сегя някога бели стени, надупчени като от куршуми с дюбели, на които са висели значими за нас неща и се питам кога отминаха седем години от живота? И дали тези стени ...