Edel-Art

Отново е Великден. Отново ще почетем и този празник боядисали и напълнили кошнички,фруктиери или други съдчета с яйца. Ще сме използвали различни методи, похвати и видове боя. Ще се чукнем с яйчицата с любими и близки хора, ще дадем яйце на съседа, приятеля. роднината, любимия човек. Ще похапнем козунак - купен или собственоръчно направен. Денят постепенно ще превали...ще дойде вечерта, ще си легнем и...заспим. Всичко ще се повтори почти както миналата година или - по миналата. И все пак ще има разлика, макар и невидима. Това ще сме ние самите. Разстоянието, което сме изминали в нашето духовно израстване. Познанията, които сме получили, хората, с които сме се обогатили и срещнали, обичта, която сме дали и получили, емоциите, които сме изживяли. Може и да не ви се вярва, за вас може и да не е така. Но с мен е. Факт е, че не ми се пише често, че се научих да замълча, да подмина жаплива реплика, да обичам по дълбоко и да разделям сърцето си на части, а после да ги събирам отново в цялото

Традицията да имаме по едно сърчице в колата за талисманче тръгна от изложбата ми в Ерланген, когато уших много сърчица. Избрахме си по едно и си ги сложихме в колите с Вилфрид. когато оставихме моето другарче в сервиза и взехме новата ми Хонда Исках да оставя лаленцето и сърчицето вътре, но Вилфрид ме накара да ги взема. Стана ми тъжно те принадлежаха вече на моето Битълче, но...Тогава си казах, че за Хондата ще ушия ново, специално за нея сърчице и при това...розовко. Този цвят ме привлича винаги неустоимо както за дрехи, така и за грим, а също и за пачуърк и бродеии.КАзаха ми, че е цвета на Любовта. Може би в това се крие разковничето на загадката - аз без любов не мога да живея! Речено сторено! След тридневно бродиране е готово. Ето го и него Е, сега остава утре да го закача в нея и да са дълги и щастливи години заедно, без аварии и произшествия и колата да е изпълнена с много, много любов! Лека нощ!