Edel-Art

Тази вечер имах нужда от силния нормандски вятър, който вилнееше навън, главата ми гореше от мисли , емоции и неизказанито... Е, излезнах да се разходя по крайбрежнат улица. Припомних си всички  мигове от последните потчти година и половина, минах покрай къщата, в която можех да живея, но поради самозабравилия се от алчност собственик, не се случи. Минах и покрай замъка, който ако имах нужните средства бих купила и направила в атракционно селище за летуване на българските деца без родители. Ходейки по пустата улица, по пустия плаж си мислех за участта на човечеството и , че ако я караме така, съвсем скоро цялата земя ще е пуста, очистена от нас и нашата отрова, че ще са достатъчни само няколко години, за да бъдат улиците превзети от пясъка...  и ще останат само растенията и крясъкът на чайките в небето... Гледах къщите със затворени кепенци- толкова празни и жадуващи за обитатели  и си мислех колко хора в същия ...

Когато прибирайки се миналата седмица Вилфрид ми каза, че заминаваме за една седмица в Линдау, сърчицето ми подскочи радостно. Обичам това място, обичам езерото и земята покрита с ябълкови масиви, лозя, хмел и тук-таме -  череши, сливи и круши. Ако мога да си представя една мирна и щастлива планета Земя, то бих си я представила цялата като земята около Бодензее, разбира се, засята с различни култури, според географската ширина, климат и особености на всеки район. Но точно така подредена и грижливо поддържана.И понеже съм влюбена в Родопите и казвам, че Господ ги е създал за да си направи там лична резиденция, другото място, което смятам, че той обитава е точно това - крайбрежието на второто по големина езеро в Европа. Пристигнахме в проливен дъжд- сякаш Бог плачеше от умиление , че се прибираме, защото той вроятно знае, колко Вилфирид харесва това място и колко му е трудноприемливо настоящото местоживеене в Нормандия с нейните непрекъснати дъждове и ветрове. В понеделник обаче в...

Водена от един импулс... се хванах да разчиствам отпадъчните малки парцалки... този път баче ги прибирах грижливо след всяко свое шиене в една торба... и... резултата бе удивителен! От тези отпадъци вече седмица шия.... цветчета, превръщайки парцалките в шестоъгълничета  със страна 1,1 см, а после събирайки ги по седем в цветчета...  Режа и щия, размишлявам над живота , наблюдавам променящото се с минути небе срещу мен през големия панорамен прозорец и... се чувствам по своему жива и истинската себе си. Става бавничко, но аз и не бързам за никъде, нямам норма, началник или- спешна поръчка от някого, ръководя се от вътрешното си усещане за комфорт и спокойствие, не прекалявам. И нещата се случват... неусетно, а аз живея с цветовете и красотата им. Резултата е ето такъв А после от тези мъници се случват малки,практични красоти, като този шивашки несесер например:

1. Липсата на довериe. 2. Инатът да устояваш егото си на всяка цена. 3. Ровенето в миналото на партньор. 4. Постоянното припомняне на грешките на другия. 5. Опитите да промениш човека до себе си по свой образ и подобие. 6. Мрънкането за дреболии. 7. Омаловажаване усилията (постиженията) на другия. 8. Пренебрежение към емоционалните и физически нужди на половинката. 9. Постоянната заетост, която пречи да отделиш достатъчно време на партньора си. 10. Отказът да се извиняваш, когато си сгрешил и да дадеш прошка, когато другият е виновен.  

    Момче за всичко- притча Безработен мъж кандидатствал за позицията на хигиенист в много голяма компания. Работодателят го интервюирал, а след това го тествал дали ще почисти добре пода. - Нает сте - казал работодателят. - Дайте ми Ваш имейл адрес и ще Ви изпратя заявление, което трябва да попълните, както и ще Ви пиша кога да започнете. Мъжът отговорил: - Но аз не разполагам с компютър, нито имам имейл. - Съжалявам – отговорил работодателят, - ако не разполагате с имейл, няма как да Ви наемем. Мъжът бил обезверен и останал почти без надежда. Той не знаел какво да прави, тъй като имал само 10 лева в джоба си. Тогава решил да отиде в супермаркета и с десетте лева, които имал, да купи 10 килограма ябълки и след това да ги продава от врата на врата. За по-малко от два часа той успял да удвои капитала си. Повторил това няколко пъти и се върнал у дома с 60 лева. Човекът осъзнал, че може да се изхранва по този начин, и започнал да работи от рано сутри...

  1.Истината "Някога, някой ми беше казал, че за да стигне човек до истината, не трябва да вярва на никого – дори на себе си. Но трябва да се вслушва – в думите и в сърцето си. Е, сега ви приканвам да се вслушате, четейки. Четете и си позволете да почувствате това, което четете. Така, както само вие можете..." 2. Силата на вярата "За да бъде вярата ти твърда като скала, сърцето ти трябва да бъде меко като перце. Бъди готова за необичайното и неочакваното и ще започнат да ти се случват странни неща, надхвърлящи и най-невероятните ти мечти." 3. Всичко се връща "Не причинявай зло. Проявявай състрадание. И недей да злословиш зад гърба на другите – не отправяй дори наглед безобидни нападки! Думите, които излизат от устата ни, не изчезват, а постоянно се трупат в безграничното пространство, за да се върнат при нас, когато му дойде времето..." 4. Любовта на мъжа "Любовта на един мъж е отражение на характера му. Ако мъжът ...

Разхождайки се в различни сайтове, странички , блогове, срещам текстове, които ми допадат, полезни са ми , учат ме да виждам света и живота по-иначе или, просто разбутват чувствата ми. И тъй, като блогът е мястото, което обитавам аз, предполагам , че и те могат да намерят своето място тук в новия раздел "Мъдрости, сказания,поуки". ИНДИЙСКА ПРИТЧА ЗА ОЧАКВАНИЯТА ОТ  ХОРХЕ БУКАЙ Когато се освободи от своите очаквания, човек е склонен да оценява всичко, което има и да е благодарен, за това, което получава. Мъдростта не идва само с годините, а и с желанието да я достигнеш. Прочетете една невероятна индийска притча за очакванията, разказана майсторски от Хорхе Букай.Единият бил по-млад, бивш ученик на по-възрастния. Всеки от тях си имал свое училище. Но младият имал хиляди ученици, а старият – само двайсетина.Веднъж старият гуру отишъл при младия и го попиттал: - Мислиш ли, че знаеш повече от мен? – Не, учителю – отвърнал скромно младият. Ти знаеш повече...