Втори ден на атлантика...
Днес реших сед като оставя Вилфрид на работа, да посетя самото градче Flamanville. Вилфрид ме погледан учудено, когато му споменах за моето решение и каза : " Там няма нищо интересно ! Просто едно село. " Е, село или - не, аз исках да го видя и след като го оставих пак на входа на атомната централа, подкарах колата към Фламанвил. Небето бе оловно, буренливо и мрачно, а градчето ме посрещна още сънено и здрачно Пропуснах по невнимание централния паркинг, но видях , че в края на улицата има църква - там не може да няма начин да се спре и продължих.. Спрях колата, извадих си якето и телефона и тръгнах по малкия път покрах каменната ограда с кулата, която ми се изпречи на погледа. Уличката обещаваше да даде резултат в снимки и аз продължих по нея. За това, което последва обаче , аз не бях подготвена. Закапаха дъждовни капки, които само за около минута се превърнаха в пороен дъжд и аз трябваше да се откажа от фотографските си амбиции. Обърнах се и... ето това срещна...