Една неочаквана седмица отново Бодензее

Когато прибирайки се миналата седмица Вилфрид ми каза, че заминаваме за една седмица в Линдау, сърчицето ми подскочи радостно. Обичам това място, обичам езерото и земята покрита с ябълкови масиви, лозя, хмел и тук-таме - череши, сливи и круши. Ако мога да си представя една мирна и щастлива планета Земя, то бих си я представила цялата като земята около Бодензее, разбира се, засята с различни култури, според географската ширина, климат и особености на всеки район. Но точно така подредена и грижливо поддържана.И понеже съм влюбена в Родопите и казвам, че Господ ги е създал за да си направи там лична резиденция, другото място, което смятам, че той обитава е точно това - крайбрежието на второто по големина езеро в Европа. Пристигнахме в проливен дъжд- сякаш Бог плачеше от умиление , че се прибираме, защото той вроятно знае, колко Вилфирид харесва това място и колко му е трудноприемливо настоящото местоживеене в Нормандия с нейните непрекъснати дъждове и ветрове. В понеделник обаче в...