Edel-Art

Аз съм щастлив човек . Не заради това пътуване, не заради красотата, която нося в момента в себе си и на връщане, в Швейцария имах усещането , че от преливащата красота вътре в мен, ще потече и на вънка, ще залее аутобана, ще се прехвърли през планинските масиви и ще продължи да залива целия свят, докато го покрие, като приказката за гърнето с кашата, което трябвало само да му кажеш:'' Кашичке, дай да ям! '' и тя започвала да извира от него. Щастието ми е в това, че упорито и непреклонно вярвам в мечтите си, следвам ги до край и те се превръщат един ден в сбъдната реалност. Не бързам, не ги пришпорвам, давам им време да узреят , работя над тях , като така им давам възможност за реализация. Търпелива съм, умея да ги изчакам да се превърнат в  завършена реалност. А докато това се случва, аз вече съм се размечтала нататък... И така... мечтаех си за това пътуване с Вилфрид до Италия, той многократно го отхвърляше като възможност, аз си се ''прибирах'' в че...

Факт е последната ми завършена творба- тишлайфер със шест подложки за сервиране на чай/кафе. Импулс за самосъхранение ме накара да посегна към кутиите с платове, към ролковия нож за рязане , към шевната машина за да съшия нарязаните ленти, после правоъгълници. А пред няколко дни- и да ги довърша, обкантвайки всяка една част с бие на ръка. Вече са завършени, а аз бях спасена да изпадна в дупката на безвремието... Следвайте импулса на сърцето си . Сърцето ви никога няма да ви подведе и ще направи за вас най- доброто.

Ето тук седях до преди малко... препичайки се на нормандското слънце. Удивително е, как в България е едва ли не бедствено последните дни, а тук е ...пролет, ако изключим опадалите листа на дърветата, саксиите с хризантеми, които са изпълнили супермаркетните вериги, обагрените останали листа по храсти и дървета, и.... опразнените след летния сезон къщи - отново с пуснати кепенци. Всъщност, не е съвсем така, защото в момента във Франция явно учениците имат ваканция и вчера на следобедната ни разходка, крайбрежната ивица бе изпълнена с коли, а по плажа бе пълно с хора. И така, от четвъртък вечер отново съм ''французойка''. Май отдавна не бях имала такова мъчно пътуване, дължащо се основно на болките в кръста и краката ми, които накрая едва ме извадиха от шофьорската седалка... Но! Важното е , че стигнах и  иначе самото пътуване бе безпроблемно, изключая началната си част в градчетата по крайбрежието на Бодензее, където има нощна защита от шум и ограничението за кара...