Edel-Art

Не мога да пропусна д не ви го покажа. Това изкуствено езеро сред каменните ферми ме впечатли още през пролетта с цъфналия си като факел червен рододендрон. Тогава обаче не се шмугнах, да отбия от пътя и да го снимам. Е, сега обаче го сторих, защото си мислех, че няма с какво по вече да бъда изненадана, но се лъжех!Разбира се, рододендрона бе прецъфтял.. В момента който щях да подмина мястото, сякаш нещо ме накара да завъртя глава натам и оооо, Боже, каква красота се откри пред погледа ми!!! Това - от пръв поглед. Питах се, къде са се крили тези кали през април, че дори не съм и забелязала намек, че ще има кали там? Ама то какви кали бе хора, то това са огромни храсти, с огромни цветове, снимах ръката си до една от тях, за да ви дам реална представа за размера й И така, кривнах отправия път за да се потопя в ето тази идилична магия както на мястото, така и на неговата растителност. И се замислих над факта, че колкото и да сме захласна...

Пролетта в Чокманово не бърза. Повтаря ритъма на живот на самите родопчани - бавно. Когато си пристигнах в България на 04.05, макар и късно вечерта надникнах в градината. Освен сенки и цветни петна- друго и не видях. Истината е, че се прибрах без грам настроение и никакво желание да стоя по вече от една седмица там, нямах. Вселената както винаги си свърши нейната приумица- стоях цели три седмици. През тези 20 дни, ту ''умирах'' ту- ''възкръсвах''. Не съм предполагала, че мога да не обичам вече дома си, койо градих с толкова хъс и любов. Е, можело! Още с прибирането ми там имах чувството, че сърцето ми ще изскочи през ушите и започна да ми се вие свят. Помислих си, че няма да издържа да нощувам там и, че ще се наложи да отида на хотел. Спах, издържах, но на сутринта не се събудих с радосно чувство, а с тежест в стомаха. Питах се защо стоя още там, но сама знаех отговора. Бях обвинена в нещо несправедливо, при това, не бях извършила пъклено дело, исках да...