Edel-Art

 Понеже от време на време правя и по някой друг въртел за ураса на дома, реших, че мога да показвм тези нещица тук в нова рубрика : " Да си направим..." . Така при желание от ваша страна, ще можете да си ги изработите и сами. Кръстих фигурките фенери, защото ми напомнят на това. Всеки може да даде собствено име на получената заврънкулка. Необходими са ви : тънка, но сравнително стабилна тел, малки клещички, за нейното извиване, шило- за пробиване на отвори, картонени лентички в различни цветове(може и хартия, но тя ще се очупи бързи заради това, че е тънка) - за едно фенерче са ви необходими 6 лентички, като дължината им трябва да е долу горе два пъти дължината на телта ; мъниста - по ваш избор, но е хубаво тези, които ще използвате като ограничители да хармонират с цвета на фенерчето ; завършващи елементи от картон , формата е по ваш избор , но най лесната е да са с форма на кръгчета, аз съм използвала цветенца. И така, сега в картинки ще видите как се случва всичко. ...

Никога не съм харесвала бечовите жилища, може би ми напомнят началото на моя семеен живот преди 28 г със първия ми съпруг, когато като студенти по ред обстоятелства се наложи да живеем в една подземна стаичка за няколко месеца в къща близо до х.Хемус. Липсата на светлина е може би най подтискащото ме нещо. Аз рядко пускам щорите в къщи, дори и нощем. Обичам през прозореца да наблюдавм сиянието на луната на тъмния небесен фон и да усещам леко процеждащата се светлина на уличните лампи през прозореца. За това, когато Вилфрид след изнасянето ни от дома ни в Германия нае това подземно жилище, много се разочаровах . Но когато видях в какво мизерно състояние е оставено след предишните наематели, ми се доплака. За съпруга ми жилището нямаше особена важност - покрив, под който  като се прибере след работа  да се нахрани, да почете малко книга и да си легне. Той прекарва всъщност тук много малко часове, като по-голямата част от тях , в сън. За мен обаче домът, макар и временен, е мяст...

Добро утро в днешната снежна сутрин! За мен денят започна, когато свърши вчерашния, защото лягайки в леглото и вдигайки възглавницата ми за да се наместя удобно и почета малко книга, преди сънят да затвори уморените ми от цял ден бродиране очи, изпадна ето това... Сега ще споделя, нещо,което навремето ми попадна в нета и понеже ме изразяваше добре мен самата, си го запазих в компютъра. За съжаление, не знам кой е автора му, за да му благодаря и напиша името му тук. "ЛЮБОВ Е, когато те няма, а очакването да те видя има вкус на сладко от вишни. Всеки път. Любов е, когато си тук, поглеждам те и забрявам... накъде бях тръгнал преди малко. Любов е, когато усещаш сърцето си да бие през удар, а аз го усещам през ризата... през две стаи...през четири улици...през седем царства... ... Любов е, когато мълчим заедно - заради споделената тишина на общите ни мисли. Любов е, когато поглеждам в огледалото и...виждам Теб. Любов е, когато градът е пълен с невидими гирлянд...