Edel-Art

И така...една нова история в моя живот, а всъщност древна и тъжна...За децата, изоставени от родителите си. Та покрай групата за пачуърк  разбрах за съществуването на децата и домът в Доганово. За първата акция на групата не можах да се включа - съвпадаше с динамиката и емоциите покрай преместването на нашия дом от Германия в България, но за тази се записах, въпреки хаоса, който витаеше в къщата ни в Чокманово. Казах си така: оправяш първо своята работна стая, вадиш машината и шиеш! Вече си се записала - няма връщане назад! Междувремено отидох и до дома, запознах се с директорката и психоложката, видях децата и част от мислите ми... и сърцето ми останаха там. И желанието да се опитам да помогна поне на едно от тези деца да намери своя път и реализация в живота си от тук насетне. И детето се появи. На 01.01.2013 ще навърши пълнолетие...Казаха, че е преживяла много и че се страхува от реалния свят. Дори не знаех, че това е момиченцето, за което търсехме средства за да организираме пъту

И ето я и нея, дойде! Дългоочаквана от мен, и нежелана за други, зимата е вече факт. Снежно, бяло, студено. Всичко,както си му е реда.. На мен ми е бяло на душата, и чисто, много чисто...Осъзнавам в последно време , че се чувствам добре в самотата си, че имам  нужда точно от това, за да достигна някак си...до себе си... И така, ето ви малко зима в снимки от нашия дом: И И така....вече е украсено...Коледа може да идва!