Смъртта на дряна

Винаги съм тъжна, когато човешката ни природа не е градивна , а разрушителна...Тъжна съм и сега.Защо ли? Ще ви разкажа... В двора на къщата ни имаше дрян,отстоящ на около метър от стената й,леко наклонен напред,към двора.Когато вземахме решения кои дървета да бъдат махнати и кои да останат в бъдещия двор,дрянът бе единствения богопомазан - той щеше да остане на мястото си.Защо ли? Може би от сантименталност или детските спомени за драновите сурвачки по Коледа и баницата с късмети,която майка и баба правеха с дрянови клонки,на които имаше различен брой пъпки,а на едно листче бе написано колко пъпки ,какво означават. Преди няколко дни обаче,бригадира ми каза,че дрянът пречи на багериста да може да влезе навътре и да изкарва ненужната пръст от горната градинска тераса. Помислих малко и попитах,дали не бихме могли да го присадим извън двора,на мястото,където ще се изрежат дървяетата на съседа,тъй като са немощни,болни и загрозяват гледката,понеже никой не се грижи за тях.Изрази се съмнен...