Вечерите

Обичам да пътувам с колата си, когато пада здрачът.Да уловя онзи тънък момент между тъмнина на истинската нощта и все още светлеещия след залеза на слънцето небосвод
Да наблюдавам как една след друга се запалват светлинките на къщите и да си фантазирам какви хора ги обитатват, какви професии имат, какво обичат да правят, какво го радва.И да карам колата си.Това ме успокоява невероятно, особенно след напрегнат ден или стресова ситуация в живота ми ... Понякога, когато съм толкова нервна, че усещам, как мога да нараня с дума, жест или мимика безпричинно някого, излизам, запалвам колата и подкарвам нанякъде, без цел и посока, по малките пътища измежду селцата .. .

През есента вечерите са по меланхолични, тротоарите са затрупни с мекия килим на падащите листа, но багрите са красиви ...







Есента е художничка ...

А тиквата е царица


макар и малко страшна и стряскаща.
През зимата нощта се спуска изведнъж, до преди миг небосклона е озарен от залеза, а след миг е вече тъмнина.Всичко е някак прозрачно и леко призрачно ...



Но когато падне снега и побелее, винаги в мен запява едно детско гласче, че го очакват пързалки, снежни човеци





и мнооооооооого подаръци!

А когато е лято е още по вълшебно, защото мога да отворя покрива на колата и над мен като коледни пайети да се появяват и изплуват една след друга блещукайки звездите.




Понякога, когато е пълнолуние е толкова светло, чети се струва, че можеш да караш без светлини ...



Спускането на нощта е красота ...




Като магия е,



невероятно природно вълшебство

, Красота, за която не е нужно да обиколиш света, за да я откриеш, а просто да отвориш сърцето и душата си за да ги видиш, там, където си!













Пожелавам ви го!
В този момент, погледнете през вашия прозорец, той също е светулка,

 е една от многото светещи светулки наоколо, прозорците на всички, които ви заобикалят


. Зад всяка светеща светулка се крият хора




, Различни съдби, професии и разбирания, с различни мечти от вашата, но в този момент досущ еднакви с вас-една блещукаща малка звезда в тъмнината

, Една надежда! И един знак, че не си сам на този свят!

Погледна ли през твоя прозорец навън? Свети ли процорецът срещу теб?
Пожелавам ви спокойна нощ! :))



Използвани са снимки от:
http://www.fotocommunity.de/pc/account/myprofile/722799Снимката Е На фотографа Хеийнц Ферфюрт от Сонсбек, Германия 

Коментари

  1. Все едно аз съм го писала - толкова добре разбирам за какво говориш :).
    За мен най-прекрасни са обаче зимните вечери. Дори самите прозорчета светят някак по-живо и топлината на семейния уют е осезаема повече от всякога.
    Обичам да гледам прозорците и рано сутрин, на развиделяване - забелязала ли си как едно по едно се събуждат за живот и изпращат собствениците си? Има някакво особено очарование в този миг! :)
    Водо-лейка

    ОтговорИзтриване
  2. Ние двете с теб мисли май понякога съвсем еднакво...Аз не случайно казах,че душата ми е тийнеиджърса...понякога.
    През зимата,осибено заснежените улици,скрежът по дърветата,висящите ледени шушулки от покривите,ледените заскрежени цветя по прозорците ъздават един допълнителен,"вълшебен" облик на всичко.И са още един подтик за мечтателните ни души..,поне моята и твоята,Водолейче(тук една целувка за теб)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Размисли на глас за домашното огнище

Да си направим книга сами

Как да направим сърце за подарък