Вечерите

Обичам да пътувам с колата си, когато пада здрачът.Да уловя онзи тънък момент между тъмнина на истинската нощта и все още светлеещия след залеза на слънцето небосвод
Да наблюдавам как една след друга се запалват светлинките на къщите и да си фантазирам какви хора ги обитатват, какви професии имат, какво обичат да правят, какво го радва.И да карам колата си.Това ме успокоява невероятно, особенно след напрегнат ден или стресова ситуация в живота ми ... Понякога, когато съм толкова нервна, че усещам, как мога да нараня с дума, жест или мимика безпричинно някого, излизам, запалвам колата и подкарвам нанякъде, без цел и посока, по малките пътища измежду селцата .. .

През есента вечерите са по меланхолични, тротоарите са затрупни с мекия килим на падащите листа, но багрите са красиви ...







Есента е художничка ...

А тиквата е царица


макар и малко страшна и стряскаща.
През зимата нощта се спуска изведнъж, до преди миг небосклона е озарен от залеза, а след миг е вече тъмнина.Всичко е някак прозрачно и леко призрачно ...



Но когато падне снега и побелее, винаги в мен запява едно детско гласче, че го очакват пързалки, снежни човеци





и мнооооооооого подаръци!

А когато е лято е още по вълшебно, защото мога да отворя покрива на колата и над мен като коледни пайети да се появяват и изплуват една след друга блещукайки звездите.




Понякога, когато е пълнолуние е толкова светло, чети се струва, че можеш да караш без светлини ...



Спускането на нощта е красота ...




Като магия е,



невероятно природно вълшебство

, Красота, за която не е нужно да обиколиш света, за да я откриеш, а просто да отвориш сърцето и душата си за да ги видиш, там, където си!













Пожелавам ви го!
В този момент, погледнете през вашия прозорец, той също е светулка,

 е една от многото светещи светулки наоколо, прозорците на всички, които ви заобикалят


. Зад всяка светеща светулка се крият хора




, Различни съдби, професии и разбирания, с различни мечти от вашата, но в този момент досущ еднакви с вас-една блещукаща малка звезда в тъмнината

, Една надежда! И един знак, че не си сам на този свят!

Погледна ли през твоя прозорец навън? Свети ли процорецът срещу теб?
Пожелавам ви спокойна нощ! :))



Използвани са снимки от:
http://www.fotocommunity.de/pc/account/myprofile/722799Снимката Е На фотографа Хеийнц Ферфюрт от Сонсбек, Германия 

Коментари

  1. Анонимен16 ноември 2010 г. в 15:17

    Все едно аз съм го писала - толкова добре разбирам за какво говориш :).
    За мен най-прекрасни са обаче зимните вечери. Дори самите прозорчета светят някак по-живо и топлината на семейния уют е осезаема повече от всякога.
    Обичам да гледам прозорците и рано сутрин, на развиделяване - забелязала ли си как едно по едно се събуждат за живот и изпращат собствениците си? Има някакво особено очарование в този миг! :)
    Водо-лейка

    ОтговорИзтриване
  2. Diva-Edel-art17 ноември 2010 г. в 9:13

    Ние двете с теб мисли май понякога съвсем еднакво...Аз не случайно казах,че душата ми е тийнеиджърса...понякога.
    През зимата,осибено заснежените улици,скрежът по дърветата,висящите ледени шушулки от покривите,ледените заскрежени цветя по прозорците ъздават един допълнителен,"вълшебен" облик на всичко.И са още един подтик за мечтателните ни души..,поне моята и твоята,Водолейче(тук една целувка за теб)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Да си направим книга сами

Изображение
 От години мечтая да се науча да подвързвам прокъсали се книги - спомен и носталгия от детството ми и моя дядо - един от хората, който заложи корените в мен на това, което съм днес : обич към природата и хората, любов към книгите, да бъда вежлива и да поздравявам, както и да помагам на немощните. Та моя дядо подвързваше всички стари и разкъсани книги както нашите , така и съседските, а също се грижеше за тези, на библиотека ''Цанко Церковски'', която се намираше в другия край на нашата улица ''Есперанто'' в Русе- за съжаление библиотеката отдавна я няма и последно- в сградата се помещаваше някаква банка...  Та днес, аз си спретнах цяла книга :). Тази е с инструкциите за работа на новия ми мобилен телефон - така наречените вече ...таблети, поради факта, че телефоните вече са почти компютри, а инструкции за употреба - няма или са свити листчета, като тези в кутийките с лекарствата- непълни и- недостатъчни. И така, съпругът ми ми раз
Прочетете още

Как да си направим водна каскада?

Изображение
Е,винаги съм знаела, че имам ли свой дом, в градината му ще има водни петна, било- водоскоци, било- езеро или...подскачащи фонтанчета. Реалността ми даде възможност да превърна дефекта в ефект и да съчетая стръмня склон, който остана под терасата на къщата с каменна градина и водна каскада, включваща водопад,който "пада" от терасата,преминава в два водоскачащи ръкава и се събира в малко езерце. И така,първата стъпка е да отбележите и очертаете вашата каскада и да я изкопаете.След което да посипете коритото с пясък, за да омекотите контура и накрая - поставете вата при възможност. Така се защитава гумената ПВС мембрана от пробиване на остри ръбове и камъчета. Следващата стъпка е да разпънете гумената мембрана и да "облечете" с нея вашия воден участък.Съответно ще се наложи да я изрязвате на места, а на други- да добавите допълнителни пърчета, които се залепват със специално за целта лепило. Горната част на гумата винаги трябва да е над долната при лепене.
Прочетете още

Тази, която носи пролетта

Изображение
В тази картина се влюбих от раз ! Още от първото виждане, знаех, че един ден ще я интерпретирам и ушия! От тогава минаха няколко години... Или десетилетие? Кой знае, времето си лети и не ни прощава никое отлагане на мечтите ни. Това си остава наш избор, но докато дишаме и сме живи , имаме шанс да се поправим :).  И така, след като рещих, че искам отново да шия, се захванах точно с този си проект. Разработих си моята картина: Избрах си набор от платове и... започнах. Лицето ще бъде нарисувано с текстилни бои, но в момента съм в нашия морски дом, а боичките са в планината, така, че това ще почака няколко дни. За това пък днес добавих няколко дръвчета... Следващите дни ще куилтвам ниви, дървета облаци... Няма да ми е скучно, а и времето по морето е прекрасно! Поздрави от мен и морето! :)
Прочетете още