Edel-Art

Вчера ни беше на гости приятелка на дъщеря ми. След като момичето се бе заблудило и поело по горния черен и още по-лош от нашия път, бе изпитало ужас, дали ще успее да се върне долу на асфалта, но геройски бе успяло да го стори, Вилфирд с Неди отидоха да ги вземат с дъщеричката й и да ги докарат в къщи. Първият въпрос на Гери към мен беше: ''Ти как избра това село за твой дом? Беше ли чувала изобщо за него?" Замислих се... Всъщност, не аз намерих къщата, която превърнах в дом, а тя нас намери. Случайно или не, но точно така се получи. Беше ни изпратена в снимки по имейл от наш познат. Хареса ни, а когато през май 2010г дойдох заедно с Нина Момирова да я видя, аз не се загледах особено в нея, а мястото и се влюбих в гледката.Почувствах се като орел в гнездото си и пожелах мястото. Разбира се, къщата отговаряше на желанието ми да е с истинска родопска архитектура, беше наново изградена със същия облик на старта къща на Насо Матин, който я построява 1863г.Не тя ме развълну

Когато за първи път я видях в интернет-пространството, веднага ме впечатли похвата на автора да рисува, все едно, че я е сглобил от различни десени. Беше някак различна , леко детинска, наивистична, но и завладяваща. И разбира се  я принтирах. Тъжното е, че не знам кой е автора, а да спомена името му с нужния респект. Преди два месеца се зарових в бумагите си, които са толкова много  и са събрани  в кутии, класьори, папки, които едва ли ще успея да видя още пъти в живота си или, да осъществя като моя мечта, но си стоят там и събират прах... Та ровейки се, попаднах отново на тази картина, грабнах листа, и го забодох с карфица на корковата стена. Загледах се в цветовете и се замислих, че имам достатъчно подходящи за нея цветове или сходни до тях, а за някои вече бях убедена, че искам нещо по- наситено. И, че не искам птици на жидата по вечерно време, защото противоречи на природата, птиците спят нощем, с изключение на нощните, но те на казац по жиците... Зарових се в кутиите, вади