15 март 2016 г.

И замириса на лято....

Студено, мрачно, мокро, неприветливо.... Такова е навън вече трети ден.  В добавка, резервоара на планинската чешма се е спукал и водата тече ли тече...Ще си тече до края на седмицата, когато вероятно ще дойде човек да я погледне.
Правя сметки за нужния ни дървен материял за строежа на гаражния карпорт и склад за пелети и недоумявам, как може човек да си върши цял живот работата през пръсти, защото на чертежите, които имаме като проект, много размери липсвта, трябва да гадаем и какво количество е дадено за дадена греда и...да умуваме къде се намира тя на чертежа.
В добавка идват и опасенията ми за цветята в градината - онзи ден видях, че магнолията- германка( тази Сюзън, която се наложи да пренеса от Германия и три години милата бере душа и едва-едва крета, заради посечените си корени) е отворила две пъпки, които при температурата от -4 градуса вероятно ще се гътнат...
В ред на тези мисли, ме изби дивото и....за да не изпадна съвсем в дупката на безвремието, хванах ножиците. Бях обещала да ушия подвързия, с наличие на любима лавандула. Знаех, че някъде имам платче с лавандулови букетчета, порових 2- 3 часа из кутиите и събрах материала


Реших, че ще избродирам и инициала на собственичката, което означаваше буквата ''В'', поумувах малко, разгледах снимки в нета и се спрях на вторта от тази колода:

Речено - сторено! Принтирах я , тя се получи големичка, но това не ме притесни, а напротив- зарадва ме. Ще се опитам да я украся също с лавандулови клонки :).
И така, разчертах я с помоща на моята безценна помагачка- светещата дъска и.... тук дойде умуването - оста широк контур за бродиране ми се получаваше, а аз не знаех как да го запълня, с досегашните си познания по бродерия. Е, винаги има първи път! Разрових се в нета и Ю туб-а, намерих подходящите клипчета при рускините, разбира и запретнах ръкави.






В момента, палеца ми е обелен целия, и втория плас - сцепен до кръв, болезнен е всеки бод , който правя, но любопитството и желанието ми са така силни, че до ранни зори бродирах, за да стигна до този резултат:


И така, продължавам. Дали интусиазма ми плени и слънцето или предизвика любопитството му- гледам , че надникна свъсено през прозореца на моята шивачница. Стана по-ведро, лъчите му погалиха околните къщи, зеленото на тревата стана по ярко и... всичко това ме усмихна.
Усмивка и за вас! :)

13 март 2016 г.

Моята душа

Замисляли ли сте се някога  как изглежда вашата душа? И ако решите да я присъздадете така, че да достигне до сетовата на околните, как бихте я пресъздали?
Е такъв импулс ме осени преди 4 или- 5 години и понеже аз се поддавам на импулса, взех едно от средтсвата, с които смятам , че съм силна да изразявам своята същност , емоции и чувства- платчетата и ножиците и започнах да действам.
След първия импулс, дойдоха въпросите , а с тях- замислянето.
Та, с какъв цвят бих изразила душата си?- бе първото, което се запитах. Отговора дойде мигновено- светла, бяла. Е да, ама ....не съвсем, тя е пъстра и цветна, много цветна, но в светли тонове... И така, започнах от белия фон, след което добавих бежов нюанс под форма на кривки, за да осъзная в един момент, че съм създала нещо хибридно между крила на пеперуда и  стерилизиран цвят на огромен лотус...


И между тези завъркулки... се появиха цветни сегменти: екрю, жълто, зелено, синьо, розово, лила, вероятно в деня, когато реша да продължа напред, да се появи и... оранж- много любим цвят напоследък, знам ли?


За сега, това което съм създала на един дъх в рамките на две-три седмици през 2012, както сочат намерените от мен днес снимки се вижда на долните снимки. Материлите - разнородни : дантела, мъниста, панделки, седеф, полускъпоценни камъни...


Това, което не съм снимала тогава, са пластовете, тъй като бях сигурна, моята душа е от много слоеве, за това се появиха воала, тюла, даващи слоевете...


И... най- отгоре ще има цветя: от филц, рози от тюл

 

 и...каквото ми сърце измисли в последния момент на сътворението.

Просто днес попаднах на тези снимки... и се върнах в спомените, изрових творбата от единия кашон, в който лежат много УФО-та и....ви разказах тази история за моята душа. А дали я виждат и другите около мен такава, могат да кажат само те .

Едно е сигурно обаче, попаднах на една теменужена история в кашона и се надявам скоро да е пролетна възглавничка, красяща дома ни.



Лека нощ!

4 януари 2016 г.

Нека да вали !....

Казвала ли съм ви колко обичам снега? Безкрайно!
Какво е снега за зимата?Адреналин. Без него българската зима не е пълна и истинска, поне за мен.
Когато виждам как снежинките се сипят от небето, в мен се събужда детето с грейнали и сияйни очи, тръпнещо от предстоящите лудории с шейната на пързалката, глъчките, замерването със снежни топки, оваляния снежен човек пред къщата ... И разбира се, мирис на прясно изпечен кекс, щрудел, курабийки,с във вълшебната фурна на баба! Ммммм, вкусно!
И така, вчера сутринта, Родопите изглеждаха така от прозореца  на спалнята ми:


Нахлух чорапите на босо, метнах шала на врата и както съм по пижама, навлякох якето, грабнах фотото и- навън! Обви ме бяла тишина... а слънцето превръщаше снега в слюда, диаманти, рибешка кожа...каквото още си решите. Минах напред и... оставих първите следи в девствената покривка, покрила терасата ни...


Оказа се бая височък снега и веднага почувствах хлад по петата на крака си- газех с градинските чехли... Това хич не ми попречи възхитена от всичко наоколо да защракам с апарата.  И да забравя за времето и - 7 -те градуса навън.
Исках да снимам всичко, всичко! Градините ми,






 дърветата, къщите,




 покривите, орехите,



 планината,




 храма на източното било,


църквата "Св.Илия'' в ниското,


 снежните калпаци скрили до неузнаваемост колите ни,


романтичната ми градина  с нейните бели лампи,


 каминката, с бяло калпаче и снежен обръч в ниското,


поръсените сякаш с пудра захар маса и столове от ковано желязо,


  белия , замрял на 12 без 15 от месеци часовник, фенера от Икея,


 който се поклащаше от вятъра, керамичния слон извил сякаш хобота си в почуда от това какво му се случва , не видял до сега в живота си сняг...


Така се омотах и замотах, че май целият ми ден премина в едно снимане и съзерцание на всичко.... и додето се опомня... притъмня. Е, тогава дойде ред на вечерните снимки и коледни лампички - бяла красота и топли пробляскващи жълти светулки...







Накрая премръзнала , но щастлива се прибрах в обителта на нашия дом, който слънчево се усмихваше с прозорчетата си на падащата вечер....


Разтопена от цялата тази красота, не пропуснах и един фотосеанс на зимната градина, нейното слънце и цъфналите за Нова година кали, спатифилум и антуриуми:






И разбира се, поглед навън в тъмното...


 Разходих ви в моя вчерашен ден, а сега.... отново вали... Нека да вали! Може и да не можем да се измъкнем за известно време от тук, но аз имам достатъчно неща за творене, а и не на последно място, няколко нови романа за четене....
Усмихната вечер! :)