Нека да вали !....
Казвала ли съм ви колко обичам снега? Безкрайно!
Какво е снега за зимата?Адреналин. Без него българската зима не е пълна и истинска, поне за мен.
Когато виждам как снежинките се сипят от небето, в мен се събужда детето с грейнали и сияйни очи, тръпнещо от предстоящите лудории с шейната на пързалката, глъчките, замерването със снежни топки, оваляния снежен човек пред къщата ... И разбира се, мирис на прясно изпечен кекс, щрудел, курабийки,с във вълшебната фурна на баба! Ммммм, вкусно!
И така, вчера сутринта, Родопите изглеждаха така от прозореца на спалнята ми:
Нахлух чорапите на босо, метнах шала на врата и както съм по пижама, навлякох якето, грабнах фотото и- навън! Обви ме бяла тишина... а слънцето превръщаше снега в слюда, диаманти, рибешка кожа...каквото още си решите. Минах напред и... оставих първите следи в девствената покривка, покрила терасата ни...
Оказа се бая височък снега и веднага почувствах хлад по петата на крака си- газех с градинските чехли... Това хич не ми попречи възхитена от всичко наоколо да защракам с апарата. И да забравя за времето и - 7 -те градуса навън.
Исках да снимам всичко, всичко! Градините ми,
дърветата, къщите,
покривите, орехите,
планината,
храма на източното било,
църквата "Св.Илия'' в ниското,
снежните калпаци скрили до неузнаваемост колите ни,
романтичната ми градина с нейните бели лампи,
каминката, с бяло калпаче и снежен обръч в ниското,
поръсените сякаш с пудра захар маса и столове от ковано желязо,
белия , замрял на 12 без 15 от месеци часовник, фенера от Икея,
който се поклащаше от вятъра, керамичния слон извил сякаш хобота си в почуда от това какво му се случва , не видял до сега в живота си сняг...
Така се омотах и замотах, че май целият ми ден премина в едно снимане и съзерцание на всичко.... и додето се опомня... притъмня. Е, тогава дойде ред на вечерните снимки и коледни лампички - бяла красота и топли пробляскващи жълти светулки...
Накрая премръзнала , но щастлива се прибрах в обителта на нашия дом, който слънчево се усмихваше с прозорчетата си на падащата вечер....
Разтопена от цялата тази красота, не пропуснах и един фотосеанс на зимната градина, нейното слънце и цъфналите за Нова година кали, спатифилум и антуриуми:
И разбира се, поглед навън в тъмното...
Разходих ви в моя вчерашен ден, а сега.... отново вали... Нека да вали! Може и да не можем да се измъкнем за известно време от тук, но аз имам достатъчно неща за творене, а и не на последно място, няколко нови романа за четене....
Усмихната вечер! :)
Какво е снега за зимата?Адреналин. Без него българската зима не е пълна и истинска, поне за мен.
Когато виждам как снежинките се сипят от небето, в мен се събужда детето с грейнали и сияйни очи, тръпнещо от предстоящите лудории с шейната на пързалката, глъчките, замерването със снежни топки, оваляния снежен човек пред къщата ... И разбира се, мирис на прясно изпечен кекс, щрудел, курабийки,с във вълшебната фурна на баба! Ммммм, вкусно!
И така, вчера сутринта, Родопите изглеждаха така от прозореца на спалнята ми:
Нахлух чорапите на босо, метнах шала на врата и както съм по пижама, навлякох якето, грабнах фотото и- навън! Обви ме бяла тишина... а слънцето превръщаше снега в слюда, диаманти, рибешка кожа...каквото още си решите. Минах напред и... оставих първите следи в девствената покривка, покрила терасата ни...
Оказа се бая височък снега и веднага почувствах хлад по петата на крака си- газех с градинските чехли... Това хич не ми попречи възхитена от всичко наоколо да защракам с апарата. И да забравя за времето и - 7 -те градуса навън.
Исках да снимам всичко, всичко! Градините ми,
дърветата, къщите,
планината,
храма на източното било,
църквата "Св.Илия'' в ниското,
снежните калпаци скрили до неузнаваемост колите ни,
романтичната ми градина с нейните бели лампи,
каминката, с бяло калпаче и снежен обръч в ниското,
поръсените сякаш с пудра захар маса и столове от ковано желязо,
белия , замрял на 12 без 15 от месеци часовник, фенера от Икея,
който се поклащаше от вятъра, керамичния слон извил сякаш хобота си в почуда от това какво му се случва , не видял до сега в живота си сняг...
Така се омотах и замотах, че май целият ми ден премина в едно снимане и съзерцание на всичко.... и додето се опомня... притъмня. Е, тогава дойде ред на вечерните снимки и коледни лампички - бяла красота и топли пробляскващи жълти светулки...
Накрая премръзнала , но щастлива се прибрах в обителта на нашия дом, който слънчево се усмихваше с прозорчетата си на падащата вечер....
Разтопена от цялата тази красота, не пропуснах и един фотосеанс на зимната градина, нейното слънце и цъфналите за Нова година кали, спатифилум и антуриуми:
И разбира се, поглед навън в тъмното...
Разходих ви в моя вчерашен ден, а сега.... отново вали... Нека да вали! Може и да не можем да се измъкнем за известно време от тук, но аз имам достатъчно неща за творене, а и не на последно място, няколко нови романа за четене....
Усмихната вечер! :)
Коментари
Публикуване на коментар