Да докоснеш щастието....
Вчера имах един невероятен ден! Колкото и определения да изброя, като : чуден, прекрасен, вълшебен, магически, щастлив, радостен и т.н. нито една няма да опише точното състояние на духа ми освен може би една, която в момента се откори в съзнанието ми, а именно- жизненозареждащ. Чувствам се докосната от щастието, без да мога да определя, какво точно ще рече това, но за мен, вечно дейната, забързана в идеите си и правеща нещо с ръцете и мозъка си, времето просто спря. Къде? Ето тук: Седиш си на високото, седнал на стръмната ливада, загледан в отсрещните склонове или в небето, което е точно над главата ти и.... усещаш милувката на Бог( каквото и да означава това митично понятие, аз заради това го наричам Вселена ). Времето просто спира, чуваш само тихото движение на водата в реката, която тече долу в ниското, понякога, но много рядко се промъква звук на движеща се кола, и...всичко останало е тишина. Но не такава една подтискаща, а една жива, караща стомаха ти да се отпусне от всичкот