Edel-Art

Толкова много е написано , фотографирано, говорено за Прованс... Съвсем естествено е, че исках да го видя това място и точно в сезона на цъфтящата уханна лавандула. Понеже съм била в младостта си на място, където имаше полета с лавандула, знам как се напоява въздуха с аромата й привечер, когато напечена от слънчевите лъчи през деня, охлаждайки се вечер тя отдава най-голяма част от аромата си и разхождайки се между лилавите туфи, човек се чувства изцелен и умиротворен... Знаех, че щом много желая да преживея нещо, то то ми се случва. Това означаваше, че ще видя и Прованс някой ден и идвайки във Франция поради естеството на работата на съпруга ми, подсъзнателно визирах възможността за изпълнение и на това си мечтано желание. Разбира се, окза се, че за да стигна до Прованс, трябва да се отдалеча на около 800 км от мястото ни на живеене, което поради факта, че бяхме само с едната кола, бе напълно нереално. Леко разочарование, но не и отчаяние ме обзе и аз се концентрирах върху творческия

И така, последното ми прибииваване в нашия дом в Родопите бе в средата на септември - шест дни, които се зарекох , че ще прекарам в мързелуване, наслаждаване на природата и четене на книжка и... както винаги, всичко се подреди по съвсем друг начин от моите планове и мечти. Хубавото е, че административните задачи, заради които си дойдох- свърших, а времето за почивка... се превърна в упорито копане и търгане на плевели, зщото не можах да си позная градинските тераси, когато се прибрах- буренът бе превзел всичко ! И така, ставайки на следващата сутрин, пред погледа ми се разкри любимата , прекрсна  гледка на Родопите, в която навремето се влюбих и заради която именно купихме точно тази къща- заради вълшебния панорамен изглед, който се разстила пред погледа, когато погледне човек през прозорците навън или- излезе на тераста пред къщата. Нямаше много време за любуване, запретнах ракавите и до вечерта успях да се справя със средната тераса- тази на ниво зимна градин