Нещо нежно...

И така... след дълго мълчание ... отново съм тук.  Всичките въпроси, които сте си задавали защо няма нови публикации... няма да намерят отговор от мен. Освен един- аз просто съм такава. Когато ми се пише и ми напира отвътре- пиша. Когато нямам такова желание, не го правя. И не само с писането е така, а с всичко в живота ми, защото съм разбрала едно: човек няма ли желание за нещо, то не дава най-доброто от себе си и нещата му се получават посредствено или- никак. И не, че съм безотговорен човек , и не- че нямам задължения, които не са винаги в графа '' приятни'', но се старая наистина да ги правя в състояние на добро разположение на духа, а когато няма такова за едно, то го има за друго и аз върша него.
И така... имам новина, която мисля, че вече мога да споделя : ще ставам баба...
Сега се чудя да ви се усмихна ли с един емотикон... или... да не го сторя? :)
През изминалите месеци от както научих новината... в главата ми бръмчат хиляди въпроси, основно базиращи се на наблюденията ми над околния свят, мои познати и приятелки, вече крачещи в редиците на бабите. И... разбира се, многото прочетена литература.
Едно от нещата, които винаги чувах моята майка да казва на баба е, че ме глези много. Та... аз ще влизам ли в пререкания с дъщеря си, в ролята на баба? Ще се пристрастя ли към малкото ритащо вързопче като към наркотик, както забелязвам, е се случва с доста от моите познати? Ще го обичам ли повече от децата си, както съм чувала да казват?  Ще се справя ли да бъда баба?
Да... и това далеч не е всичко. Опитвам се  да не се притеснявам за бремеността на детето си, макар да не е от най- леките и да крие рискове, според направени куп модерни тестове. Колко хубаво беше, че на нас не ни правеха такива! Качваш се на кантара, мерят ти килограмите, коремната обиколка, слушат те с един смешен уред-слушалка като фуния и - готово! До следващата консултация...А сега??! Дъщеря ми ми задръсти мозъка с въпроси, за които аз започнах трескаво да отварям едно по едно чекмеджетата на паметта си и да се опитвам да изсмуча най много информация от паяжинясалите им ъгълчета... И за това, към младите , които ме четат и са потенциални бъдещи майки, един съвет- направете си тетрадка - дневник на бремеността и записвайте в нея всеки ден каквото ви е развълнувало, какви усещания имате, какво са ви питали в консултацията, а после може да продължите да я водите и след раждането, за да проследите поне първите месеци на развитие на детето си. И така, когато решите, че вече нямате желание или- не е нужно да пишете в нея... приберете я. И когато вашето дете застане на вашето място и ще бъде майка- дайте й тази тетрадка. Ще й е полезна и не само... ще е един емоционален спомен. Ако имате син, то не пречи, защото неговата съпруга ще може да я прочете и... ще натрупа нова информация за съпруга си  :) - още от преди да е подушил ''белия свят''.
Та... отколоних се, ха-ха, че как иначе? То само да метна тук две снимки и да кажа... ще шия еди си какво ... не си струва.
И така... от както знам, за малкото човече, разбира се в главата ми се гонят мисли и идеи, какво да му ушия и разбира се, то трябва да е най- хубавото!  И така, вече над три месеца... все прехвърлям , отхвърлям, меря тегля... и нищо! За това , вчера като видях едни платчета ( и не , че си нямам достатъчно в склада, но те наистина са сега в един склад и така са затрупани от придошлите последни покупки на мебели, уреди и какво ли още не за България) купих ги и си казах:" Още утря сядаш и почваш да шиеш! Нещо, каквото й да е, нещата ще дойдат в движение и... престани да отхвърляш много идеи, модели - просто започни!''
Така и направих... разбира се, разлистих няколко списания, помотах се в нета... , но.. започнах! И вече са ми разкроени фигурките :) , рязани де с ножица, де на ето тази дъсчица:


В пакетчето са шаблончетата от хартия: квадрати с различни големини, триъгълниче, правоъгълничета със страна 1,5 см...
И - разкроеното за шиене...''нещо'' , а какво ще излезне -  ще се види.


Смятам да го събирам на ръка.... горката ми машина! Затрупана е с прах...
А аз ако се справя, това ще е първия ми изцяло ушит на ръка пачуърк.  Ще се постарая..

Коментари

  1. Хм ... баба ... :)))))))) ) тук ми липсва едно емотиконче за сърчице ! )
    Мога да ти отговоря на някои от въпросите ( като една баба с деветмесечен опит ) :)))
    Да , ще влизаш в пререкания с дъщеря си - неизбежно е ! Но и ще почувстваш още по - силна връзка между вас . Не мога да ти опиша чувството , което изпитах когато моята , иначе никак неразговорлива дъщеря , ми се обади от болницата и ме попита как да сложи детето на гърдата ... Обади се на мен , точно на мен , на мама , на никой друг ... ( сърчице )
    И да , ще се пристрастиш към малкото човече ! Те , малките човечета , са най - силният наркотик !
    И да , ще се справиш да бъдеш баба ! Както си се справила и да бъдеш Мама ... Няма как да е иначе - то ни е заложено от Вселената !
    Колкото до въпроса с обичането повече на децата , отколкото на внуците ... Аз лично , все още не мисля така . Вече девет месеца съм баба , обожавам прекрасната си , не вълшебната си внучка , потрепервам като я видя , а най - хубавото е , че тя също потреперва като ме види , но ...
    Не мога да кажа , че я обичам повече повече от дъщерите си ! Обичам я точно толкова , колкото и тях ! Все едно да кажа коя от дъщерите си обичам повече ... Няма такова нещо - никога не съм си задавала този въпрос за децата си защото сърцето ми знае , че и двете са част от него ! Сега и още едно парченце от моето сърце - внучката ! ( пак сърчице ) :)))
    Знаеш - от цялото си сърце желая всичко с Неди да е наред , и с малкото човече ! Аз съм също съм в трепетно очакване заедно с вас и се моля за вас !
    Колкото до шиенето - каквото и да излезе изпод ръцете ти ще е прекрасно , не - повече от прекрасно защото ще е минало първо през сърцето ти , а там е всичко !
    Обичам те !

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Да си направим книга сами

Как да си направим водна каскада?

Една картина от плат