Една неочаквана седмица отново Бодензее

Когато прибирайки се миналата седмица Вилфрид ми каза, че заминаваме за една седмица в Линдау, сърчицето ми подскочи радостно. Обичам това място, обичам езерото и земята покрита с ябълкови масиви, лозя, хмел и тук-таме -  череши, сливи и круши. Ако мога да си представя една мирна и щастлива планета Земя, то бих си я представила цялата като земята около Бодензее, разбира се, засята с различни култури, според географската ширина, климат и особености на всеки район. Но точно така подредена и грижливо поддържана.И понеже съм влюбена в Родопите и казвам, че Господ ги е създал за да си направи там лична резиденция, другото място, което смятам, че той обитава е точно това - крайбрежието на второто по големина езеро в Европа.

Пристигнахме в проливен дъжд- сякаш Бог плачеше от умиление , че се прибираме, защото той вроятно знае, колко Вилфирид харесва това място и колко му е трудноприемливо настоящото местоживеене в Нормандия с нейните непрекъснати дъждове и ветрове.
В понеделник обаче времето се затопли, изгря прекрасно слънце и аз направих първата си разходка в Лангенарген- едно от любимите ми няколко градчета тук.
Вчер отново бе слънчево и топло за моя радост, тъй като имах уговорена среща със Зара във Вайнгартен, където тя живее в момента, времето бе чудно, топло и слънчево, така, че я взех и отново заедно този път, направихме една разходка по брега на езерото. Имах чудесен ден, надявам се да е бил такъв и за нея.
И ... днес времето взе да се разваля, но какво от това, не е валежно поне и все още термометъра в колата показва 12 градуса, довечера ще отидем в една нова кръчмичка, която случайно открих, прибирайки се от сервиза на Хонда, където ходихме с моята красавица да я прегледат, захранят с ново масло и да й направят козметични , разкрасяващи процедури.
Та казвайки на Вилфрид какво съм открила, тази вечер ще бъдем ето тук, заедно с Ясмин.

Предстатвям си колко кокетно и красиво е , когато се раззелени лозницата, глицинията и розата-катерач!

И така, малко снимки от Лангенарген, нацъфтелите с минзухари тревни площи,

подстриганите причудливи корони на платаните (чинари), с техните възлести , като туморирали стави на пръсти завършващи клони, от където само след няколко седмици ще започнат да се разлистват и развиват новите млади леторасти и никой не би повярвал, че това са същите дървета от сега.

Тук са и едни от любимите ми къщички  в съвременен стил,

 където една госпожа бе излязала на припек, възползвайки се от хубавото време :)

Розите, подлъгани от последните  няколко топли седмици, образуват вече леторасти, но изведнъж захладнялото време през миналата седмица с минусови нощни температури ги е поприпърлило на места

И да, това сме ние , уловени в малко комична ситуация, на Вилфрид му бе много студено и искаше да се прибираме, а аз го задявах, че защото няма тлъстинки да го топлят, за това е така, на мен ми е добре !

И... последен поглед към езерото и планинските върхове на Алпите отсреща, които са още покрити със сняг.

Днес е Благовещение, нека всички новини, които ви споходят, бъдат добри и градивни !