За старите вещи...

Трудно ми е да се разделям с вещите си, правя го с голяма неохота, все едно че откъсвам част от себе си. Такава е съдбата и на тези чехли, чиито подметки се износиха и плетеницата по тях се разръфа. 

И все пак ще го направя и ако качвам тази снимка то не е за да си покавам чехлите, а за да ви кажа, че за да влизат в живота ни нови неща, трябва да им отваряме място, като рачистваме около нас всичко ненужно и непотребно без тъга и съжаление. Все пак в един човешки живот са малко нещата, които ни придружават през целия ни житейски път, а и вкусовете ни се променят. Променя се тялото ни, ходилата ни, усещанията ни, желанията ни.
Има една мисъл, че ако нещо не сме облекли или използвали една година, то явно не ни е нужно - или го подарете или- изхвърлете. 
Жалко е, че в случая мога да ги подаря някому, ако му харесат , но съм далеч , а обратно в колата за Германия няма да попаднат.
И когато се установя в България за постоянно, ще направя една гооооооляма чистка на целия си дом- особено на тавана е пълно с неща в кашони, които няма да докосна никога, но имат някаква сантиментална стойност за мен или - съпруга ми. Ми сантиментлност или не- време е да се научим да се разделяме с непотребните ни вещи.