Разболявам се...
Имам си нови продобивки : кутия с три чекмеджета, за да си поставям нужните ми материали, когато работя по даден проект, да има ред, щото хаоса ме дразни, а когато работя е неизбежен ! И да не разнасям като луда всички кутии с всевъзможните му джвъчки и - кошче за боклук с педалче.
Педаче му сложили, ама дръжка за хващане- забравили, вече 10 пъти поне го гътах... За да ми е по шарено, не можах да ги уцеля един тон и двете бяха последни: едната придобивка в ЛИДЛ, другата - в АЛДИ. Кутията вече наредена: мулинета, мъниста, игли, очила, топлийки...
Не пропуснах да си купя този път и розовите чаени свещи
със съмнителен аромат на орхидея, ма така е, като не си намерих онази свещ в голям стъклена чаша , с аромат на рози...не че съм му фен на розовото ухание, ама това бе вълшебно, роза примесен с горчив аромат на .... парфюм от старата артилерия - мускус и амбър 2 в 1...
Веднага запалих една ит новите и си стабилизирам енергията в стаята. Нужна ми е. И чакам да ми заухае... на рози, разбира се ! Ха-ха :) !
Май ... се разпадам, носа ме гъделичка, главоболието се усилва, чая ми горчи, въпреки, че му сложих лъжичка мед- по изключение. Увесила съм нос, местя се от стая в стая и не си намирам място.
До преди малко бих мухи - аз, миролюбеца! Ама са толкова много и така нахално кацат по мен дори- любопитни! След изтреблението - обирах с прахсмукачката, цялата земя бе пълна с мухи. Вилфид си дойде и отвори вратата... резултата е плачевно същия - в полза на мухите. С тази разлика, че аз внимавам къде ги бия, а г-н Брьомеров ги бие дето му падне, размазва ги до неузнаваемост и аз полсе диря местата от неговите поражения , за да ги чистя.
Вторачвам се в дреболии, заяждам се, дразня се от най- малкото- все не добри знаци. Вилфрид не е от хората, на които мога да се гневя и сърдя, а ето, че му се скарах за мухите и за болкука...Не е на добре работата!
Едното легло в работната ми стая е обичайно запълнено
, но другото ме изкушава да го посетя, ненормална работа! Аз следобед не мога да спя. Още от дете. А сега ми е сънливо. С малката подробност, че като легна, няма да мога да заспя, ще се въртя и ще се изнервя още по вече. А ме чакат още толкова бодове на ръка, още толкова клонки и тревички трябва да бъдат сътворени по последната ми творба... И рамката й не съм измислила и ушила, ама идеи - имам бол! Само дето реализацията никаква.
Нещо не ми е наред, и не искам да си го призная, ама - разболявам се! Явно прихванах от летния грип на Волфганг вчера по телефона, докато му честитях рождения ден. То в тези модерни времена, какво ли не е възможно, няма да се изненадам някой ден и компютърно оплождане на яйцеклетка от разстояние да направят ;) !
Хайде, отивам да пия от новите хапчета за мигрена, дето ги донесе Ервин от Испания и да си напаря краката с гореща вода и сол...
А вие внимавайте с кого говорите по телефона , Скайпа, Фейсбука, информирайте се първо за здравословния статус на другата страна, болна ли е- отклонете разговорите за друг път!
Това, майтап разбира се ;) !
Написах този пост, заради хората, които харесват блога ми и на ден надничат п мнго пъти, дали няма нещо ново. Задължена съм им в последно време. И за това ще пиша, дори и за прозаичните неща. Дано да не им е скучно- всеки има достатъчно в ежедневието си еднообразие. Аз трудно скучая, защото и еднообразието ми е цветно , а цветовете лекуват, ако сте чували...
Прегръдка за вас, мои постоянни читатели и фенове!
Усмихната вечер! :)
Педаче му сложили, ама дръжка за хващане- забравили, вече 10 пъти поне го гътах... За да ми е по шарено, не можах да ги уцеля един тон и двете бяха последни: едната придобивка в ЛИДЛ, другата - в АЛДИ. Кутията вече наредена: мулинета, мъниста, игли, очила, топлийки...
Не пропуснах да си купя този път и розовите чаени свещи
със съмнителен аромат на орхидея, ма така е, като не си намерих онази свещ в голям стъклена чаша , с аромат на рози...не че съм му фен на розовото ухание, ама това бе вълшебно, роза примесен с горчив аромат на .... парфюм от старата артилерия - мускус и амбър 2 в 1...
Веднага запалих една ит новите и си стабилизирам енергията в стаята. Нужна ми е. И чакам да ми заухае... на рози, разбира се ! Ха-ха :) !
Май ... се разпадам, носа ме гъделичка, главоболието се усилва, чая ми горчи, въпреки, че му сложих лъжичка мед- по изключение. Увесила съм нос, местя се от стая в стая и не си намирам място.
До преди малко бих мухи - аз, миролюбеца! Ама са толкова много и така нахално кацат по мен дори- любопитни! След изтреблението - обирах с прахсмукачката, цялата земя бе пълна с мухи. Вилфид си дойде и отвори вратата... резултата е плачевно същия - в полза на мухите. С тази разлика, че аз внимавам къде ги бия, а г-н Брьомеров ги бие дето му падне, размазва ги до неузнаваемост и аз полсе диря местата от неговите поражения , за да ги чистя.
Вторачвам се в дреболии, заяждам се, дразня се от най- малкото- все не добри знаци. Вилфрид не е от хората, на които мога да се гневя и сърдя, а ето, че му се скарах за мухите и за болкука...Не е на добре работата!
Едното легло в работната ми стая е обичайно запълнено
, но другото ме изкушава да го посетя, ненормална работа! Аз следобед не мога да спя. Още от дете. А сега ми е сънливо. С малката подробност, че като легна, няма да мога да заспя, ще се въртя и ще се изнервя още по вече. А ме чакат още толкова бодове на ръка, още толкова клонки и тревички трябва да бъдат сътворени по последната ми творба... И рамката й не съм измислила и ушила, ама идеи - имам бол! Само дето реализацията никаква.
Нещо не ми е наред, и не искам да си го призная, ама - разболявам се! Явно прихванах от летния грип на Волфганг вчера по телефона, докато му честитях рождения ден. То в тези модерни времена, какво ли не е възможно, няма да се изненадам някой ден и компютърно оплождане на яйцеклетка от разстояние да направят ;) !
Хайде, отивам да пия от новите хапчета за мигрена, дето ги донесе Ервин от Испания и да си напаря краката с гореща вода и сол...
А вие внимавайте с кого говорите по телефона , Скайпа, Фейсбука, информирайте се първо за здравословния статус на другата страна, болна ли е- отклонете разговорите за друг път!
Това, майтап разбира се ;) !
Написах този пост, заради хората, които харесват блога ми и на ден надничат п мнго пъти, дали няма нещо ново. Задължена съм им в последно време. И за това ще пиша, дори и за прозаичните неща. Дано да не им е скучно- всеки има достатъчно в ежедневието си еднообразие. Аз трудно скучая, защото и еднообразието ми е цветно , а цветовете лекуват, ако сте чували...
Прегръдка за вас, мои постоянни читатели и фенове!
Усмихната вечер! :)
О, Илианче, дори да си леко болна, не си загубила чувството си за хумор, което е показателно, че болестта просто минава по периферията ти. Пожелавам ти утре сутрин, след като се наспиш, да си толкова заредена с енергия, че да ти свършат мулинетата и да се наложи да си поръчаш нови ... ;)
ОтговорИзтриванеУсмихната и на теб! Дано розовите чаени свещи сгреят романтичната ти същност! Силна прегръдка от мен- това е едно от най-силните лекарства дори и срещу настинка.
ОтговорИзтриванеСъжалявам,че нещо ти е некомфортно,но пък много ми хареса чувството,което изпитваш в този момент.Оставила си се малко на течението и резултата ме накара да се посмея от сърце!До скоро,Ил! Поздрави за г-н Брьомеров! :)
ОтговорИзтриванеПрегръдка и от мен Илиана!Благодаря за споделеното!Бъди здрава!Желая ти да усмихнеш и днешния ден!
ОтговорИзтриванеПоздрави